Защо Украйна иска да купи руски ядрени реактори, съхранявани в България? Усилията на украинското правителство да пусне в експлоатация два нови реактора руско производство в АЕЦ „Хмелницки“ в Западна Украйна се сблъскват с остра съпротива, като длъжностните лица са обвинявани, че отварят вратата за корупция точно в момент, когато разкъсваната от война страна се стреми да изчисти енергийния си сектор.

Според информация в Politico, правителството твърди, че многомилионната схема за закупуване на замразени ядрени реактори ще помогне за укрепването на енергийната мрежа на страната, която беше унищожена по време на продължаващата война с Русия. Правителството смята, че закупуването на реактори руско производство, които в момента се съхраняват в България, на приблизителна цена от 600 млн. долара, е най-бързият и успешен начин за това.

Правителството обаче се сблъсква с опозиция от страна на парламентаристите, включително от поне един депутат от собствената партия на президента Володимир Зеленски.

Парламентаристите, чийто подпис ще бъде задължителен, за да се осъществи сделката, твърдят, че тя може да направи огромна дупка в оскъдния бюджет на страната за остарели технологии, които невинаги ще помогнат на украинците да предотвратят предстоящите прекъсвания на електрозахранването, съобщава Politico. Въпросът беше повдигнат във вторник сутринта, когато представители на правителството се срещнаха с депутатите, за да обсъдят въпроса. Според двама присъстващи депутати правителството е признало, че в момента не разполага с необходимата подкрепа на фона на витаещите съмнения.

„Изключително рядко се случва неща на такова високо ниво да не получат подкрепа“, цитира Politico Андрий Жупанин, депутат от управляващата партия на Зеленски и член на парламентарната комисия по енергетика. „Можем ли да си позволим да купуваме руски ядрени реактори по време на пълномащабна инвазия? И какво е състоянието на тези реактори? Те са купени от България преди 10-12 години, така че ще работят ли, когато пристигнат в Украйна?“, пита Жупанин.

Министърът на енергетиката на Украйна Герман Галушченко, който се застъпва за плана, обаче омаловажи опасенията,

като заяви, че разширяването на ядрената енергетика е от съществено значение за поддържането на енергийната мрежа, която изпитва затруднения, и изтъкна, че двата реактора ВВЕР-1000 представляват най-бързото и рентабилно решение.

„Срещу руските атаки ядрената енергия представлява 60% от нашия енергиен микс и е гръбнакът на нашата енергийна система“, цитира Politico думите на Галушченко. „Развитието и добавянето на още блокове към АЕЦ „Хмелницки“ е приоритет за правителството на Украйна“, добави той.

Тъй като Украйна се опитва да се пребори с корупцията в енергийния си сектор, въпросът за закупуването на реактори руско производство е подложен на интензивен контрол, изострен от ареста на заместник-министъра на Галушенко Олександър Хейл в началото на седмицата.

Хейл е обвинен, че е настоявал за подкуп от половин милион долара в замяна на прехвърляне на оборудване за добив на въглища, принадлежащо на държавно предприятие. Жупанин и колегите му твърдят, че покупката на руски ядрени реактори ще се превърне в още един повод за подобни съмнителни сделки.

„През последните 10 години имаше много наказателни дела срещу хора, които използваха търгове за извличане на парични средства от държавната ядрена енергийна компания на Украйна“, каза Жупанин. „Ако им позволите да похарчат милиарди гривни за това, можете да очаквате поредица от наказателни дела през следващите 10 години“, добави Жупанин.

Междувременно Галушченко отхвърли обвиненията, че правителството крие информация, и заяви, че всичко се обсъжда открито.

„Самият факт, че законът е в (парламента) и ние обсъждаме неговите разпоредби с депутатите и обществото, е ясен знак за нашата откритост“, бе цитиран той. „Всички спекулации относно „прозрачността“ са манипулации от страна на сили и кръгове, които не са заинтересовани от развитието на украинския държавен ядрен сектор“, добави той.

Парламентаристите обаче продължават да твърдят, че правителството не е отговорило адекватно на ключови въпроси относно икономическата ефективност на схемата или способността ѝ да се справи с проблемите, пред които е изправена енергийната мрежа, изпитваща затруднения.

Ярослав Железняк, икономист и депутат от украинската либерална партия „Голос“, изрази скептицизъм относно способността на правителството да разреши тези проблеми.

„Има много депутати от почти всички фракции, които не го подкрепят“, каза той пред Politico след заседанието във вторник. „Обезпокоени сме от корупцията в този процес на възлагане на обществени поръчки и не сме получили никакви обяснения“, допълни Железняк.

Притеснения на България в областта на енергетиката

Междувременно българският енергиен сектор се бори с корупционни скандали, като във вторник следователи нахлуха в офисите на държавния оператор на газопреносната мрежа заради предполагаема злоупотреба със средства от ЕС.

През май поддръжници на крайнодясна проруска партия попречиха на делегация от Киев да инспектира оборудването в една от ядрените централи на България, което Украйна възнамеряваше да закупи за собствения си енергиен сектор. Украинската неправителствена организация „Екодия“ разкритикува проекта „Хмелницки“, твърдейки, че той разчита на остаряло руско оборудване, което може да създаде рискове за безопасността и ефективността. Вместо това групата се застъпва за инвестиране в по-малки съоръжения за възобновяема енергия, разположени на по-широка територия.

Владимир Кудрицки, главен изпълнителен директор на държавната енергийна компания „Укренерго“, заяви, че широката мрежа за зелена енергия ще повиши устойчивостта на мрежата срещу руски атаки.

Неотдавнашните ракетни и безпилотни удари на Москва нанесоха сериозни щети на украинската електроенергийна инфраструктура, увеличавайки зависимостта от вноса от ЕС. Анализаторите предупреждават, че без спешни усилия за разширяване на капацитета и защита на критични обекти с противовъздушни ракети, Украйна може да се изправи пред енергийна криза тази зима. Освен това неотдавнашният пожар в Запорожската атомна електроцентрала в окупираната от Русия Южна Украйна засили опасенията за безопасността на обекта, за който Международната агенция за атомна енергия неведнъж е сигнализирала, че работи при опасни условия.

През май драматургът и политолог Владислав Наков написа по темата:

България ще тегли заем от американска банка, за да скъпи американски реактори, а руските, които вече сме платили на много по-ниска цена, ще подарим на Украйна. Българо-американското партньорство е просто вдъхновящо.

През март  ръководителят на „Енергоатом“ Петро Котин заяви: „Новите реактори ще бъдат построени в атомната електроцентрала „Хмелницки“ в Западна Украйна и ще бъдат снабдени с оборудване по руски образец, което Киев иска да внесе от България.“

„Енергоатом“ ще има готовност да започне пусково-наладъчните работи по новия реактор след две до три години – период, който е необходим и за производството на турбината за блока.

Вторият реактор ще бъде инсталиран по-късно, но все още не са ясни конкретни срокове.

България предварително е определила цената на двата реактора на 600 млн. долара, като София е склонна да увеличи цената на оборудването, което освен от България може да бъде закупено само от Русия.

Източник – Firstpost/Превод:SafeNews