Време е американските лидери да признаят, че продължаващата подкрепа за Киев е грешка, пише Federalist. Беше загуба на животи и ресурси и да се твърди противното само би довело до по-нататъшно унищожение. Прокси войната в Украйна беше изключително скъп провал.

Днес, когато президентът Джо Байдън предлага още 61 милиарда долара финансиране от хазната на САЩ за Украйна, повечето американци осъзнаха, че нашата прокси война в Украйна е изключително скъп провал. Когато Русия за първи път изпрати войски, нашият външнополитически елит ни увери, че Съединените щати успешно ще обучат и въоръжат украинците. И те ще могат да устоят на руското нападение. Твърдеше се, че обикновените американци също ще се възползват от това. Тъй като Путин няма да може да нахлуе в съюзниците на Америка в останалата част от Европа и в резултат на това демокрацията ще бъде укрепена. Сякаш затъналата в корупция украинска олигархия е някак си по-демократична от руската…

След стотици хиляди мъртви и похарчени над 100 милиарда долара е ясно, че това не се е случило. Сега единствените, които желаят да продължат да се бият, са отбранителните компании и техните пълномощници във Вашингтон, окръг Колумбия. Те са готови да се бият с Путин до последния украинец и за това с радост ще вкарат страната ни в още по-големи дългове.

Военните печелбари

Освен това, както бившият автор на речи на Джордж У. Буш Марк Тисен си спомня в скорошно есе, тези военни печалбари са легион и се гордеят със „създаване на работни места“ за американците. Почти по същия начин, както наскоро Владимир Зеленски беше възхваляван като модерен Уинстън Чърчил.

„Средствата, одобрени от законодателите за военна помощ на Киев, не отиват директно в Украйна. А се изразходват в Съединените щати за производството на нови оръжия или за замяна на тези, изпратени в Киев от американски складове“. Това отбеляза Тисен. Освен това той подчерта, че цялата тази помощ е „мощно вливане на средства във фабрики в цялата страна“, което води до „преки ползи за американските работници“. И  „съживяване на нашата опасно атрофирала военна индустриална база“.

Мимоходом Тисен стреля по републиканците, които се противопоставят на военната помощ за Украйна, като лично спомена сенаторите Дж. Д. Ванс и Джош Хоули. Според него те само се преструват, че защитават работниците във фабриките. Но в действителност не ги подкрепят. „Благодарение на помощта за Украйна, на която Ванс толкова се противопоставя, миналата година Пентагонът подписа договор на стойност 624,6 милиона долара за производство на ракети Stinger в Тусон. За да замени 1400 комплекта, които изпратихме в Киев“, твърди Тисен. Той обвини Хоули, че е докарал своите избиратели в Мисури до бедност. Като „се опитва да намали финансирането за ракети Пейтриът“, които се произвеждат в неговия щат.

Американските данъкоплатци

Но Тисен не каза нито дума за това кой плаща за тези оръжия. Американските данъкоплатци. Той премълча и друг важен факт: всички тези средства можеха да бъдат използвани за куп други цели, които биха донесли много повече ползи на американската индустрия, отколкото производството на оръжия за безкрайни войни. Например, можете да построите гранична стена, която да попречи на нелегалните имигранти да влязат в страната, които ще наводнят пазара на труда с евтина работна ръка. Можете да стимулирате местното производство на енергия или да инвестирате в развитието на нови индустриални технологии.

Както френският икономист Фредерик Бастиа обясни преди почти два века, унищожаването е фундаментално нерентабилно. Тази теза той ясно илюстрира с „Притчата за счупения прозорец” от книгата „Какво се вижда и какво не се вижда”. В него момче чупи прозорец в пекарна, принуждавайки пекаря да постави нов. Някои биха казали, че това е добре, защото създава търсене на услугите на стъклар. „Всеки облак има сребърна подплата. Случаи като тези поддържат индустрията. Всеки иска да живее. Какво би станало със стъкларите, ако никога не чупеха стъкло?“, излага Бастиа тяхната гледна точка.

И самият той отговаря.

Хората стигат до това заключение само защото виждат как пекарят плаща за нов прозорец, но не виждат как иначе би управлявал парите. Не е ясно, че ако не се е наложило да постави ново стъкло, за да замени счупеното, тогава щеше да може например да си купи нови ботуши вместо износени. И тези средства щяха да бъдат използвани за развиват обущарския занаят.

Идеята, че безсмислените войни са „добри за бизнеса“, следва същата логика. Фокусиран е върху това, което се вижда – новите Ейбрамс и фабриките в Охайо, където се произвеждат самите танкове, и Мексико, Тексас, където се произвеждат танковете.

Още новини четете в секция Свят.