В празничния ефир на „Събуди се“ по повод 24 май министърът на културата Евтим Милошев постави няколко ясни акцента върху мястото на културата и образованието в съвременното общество.

Денят, който иначе е пълен с шествия, речи и цветя, тук се превръща в повод за по-тих, но по-тежък разговор – за това какво реално държи една държава изправена.

Милошев определи 24 май като един от най-светлите български празници – символ на духовност, просвета и културна идентичност

По думите му именно той обединява просветата, изкуството и таланта в една обща нишка, която минава през поколенията.

Министърът подчерта, че културата и образованието не могат да съществуват като отделни светове. Те трябва да вървят заедно и да достигат до всички деца – не само в големите градове, а и в по-малките населени места, където често „достъп“ до изкуство звучи като нещо абстрактно.

Той постави акцент и върху нуждата културните институции да се адаптират към новото време. Според него дигитализацията и интерактивните форми вече не са бъдеще, а настояще.

„Всичко се цифровизира и младите хора го възприемат по различен начин“, посочи той, като даде пример с необходимостта изложби, театри и музеи да достигат до по-широка публика чрез онлайн платформи.

Особено внимание Милошев отдели на финансирането в културния сектор – театри, оркестри, читалища

Според него е нужен устойчив модел, който да гарантира едновременно прозрачност и развитие, а не просто „оцеляване от бюджет до бюджет“.

В центъра на вниманието му останаха читалищата – онзи типично български феномен, който продължава да съществува въпреки всичко. Той ги определи като „сърцето на общността“ в много населени места и подчерта, че трябва да бъдат подкрепяни по-стабилно.

Милошев призна и наличието на проблеми в сектора, но настоя реформите да бъдат внимателни и последователни, без резки разрушителни промени. Основната цел според него е ясна – повече средства за култура и по-ефективното им използване.

„Културата не трябва да бъде венец, а основа“, заяви министърът – изречение, което звучи почти просто, но всъщност носи тежък смисъл за начина, по който една държава избира да се подрежда.

Източник: Нова