След въвеждането на еврото 88,78% от българите усещат поскъпване на стоки и услуги 28 дни след официалната смяна на валутата. Икономистите предупреждават, че най-голямо увеличение се наблюдава при услугите, където контролът е труден, докато цените на масовите стоки остават относително стабилни.

Според Любомир Дацов при масовите стоки, особено в големите търговски вериги, съществено поскъпване не се наблюдава.

„Процесът на въвеждане на еврото е съпроводен с огромен административен натиск, който е ограничил спекулативното поведение при цените. Там, където аз пазарувам, нещата са абсолютно под контрол.Различна е ситуацията при услугите, където държавата практически няма ефективни инструменти за контрол. Най-ярък пример са услугите, свързани с деца и семейна грижа. Тези услуги имат поведение на монополисти“, обясни Дацов.

Георги Вулджев припомни опита на Хърватия, където най-високата инфлация при въвеждането на еврото е отчетена именно при услугите. Според него това е очакван ефект, тъй като закръгляването и свободното ценообразуване се проявяват най-бързо именно в този сектор.

Дацов допълни, че ръстът на цените в Хърватия не може да се обясни единствено с еврото. Ключов фактор е рязкото увеличение на туристическия поток и промяната в структурата на потреблението.

„Натискът на заплатите върху инфлацията през миналата година е около 7%, като основният фактор е пазарът на труда. Средното увеличение на заплатите беше около 14%, а в държавния сектор – близо 20%. Приносът на държавата е очевиден“, посочи Дацов.

Според Вулджев няма индикации този натиск да отслабне в близко бъдеще, а прогнозите сочат относително висока инфлация, сходна с темпа от миналата година.

Очакванията на експертите са средногодишната инфлация да се задържи около 3%, като ключова роля ще играе фискалната политика.

Източник: NOVA