Европейската комисия въвежда драстични промени в държавите от ЕС при финансиране на разходите за отбрана. Една от тях , че разрешава да се извършват финансови нарушения във военните разходи на страните от ЕС. СДругата е решението да се увеличат военните разходи. Позволява се също финансирането от частни банки и Европейската инвестиционна банка за осъществяване на разходите за отбрана.
Европейската комисия няма да реагира, ако държавите членки нарушат финансовата дисциплина по отношение на разходите за отбрана.
Това обяви ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
„В извънредни времена е възможно да се предприемат извънредни мерки. Ние в Европейската комисия ще бъдем много по-гъвкави по отношение на прилагането на Пакта за стабилност и растеж по отношение на инвестициите в отбраната“, заяви тя на неофициална среща на върха на ЕС по въпросите на отбраната.
Според Фон дер Лайен държавите ще разполагат с повече бюджетни възможности за увеличаване на разходите за отбрана.
Днес лидерите на ЕС се споразумяха да увеличат разходите за отбрана, за да се противопоставят на заплахата, която представлява Русия, и да запълнят критичните пропуски във военните способности.
Лидерите на ЕС изразиха също единен фронт срещу заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп за мита.
Лидерите на ЕС се опитват да избегнат търговска война със САЩ след заплахите на Доналд Тръмп да обложи блока с мита.
Press conference with @vonderleyen and @donaldtusk following the informal EU leaders’ meeting on defence #EgmontRetreat https://t.co/4GLtKjd82E
— António Costa (@eucopresident) February 3, 2025
ЕС обсъжда отбранителна стратегия на фона на нарастващата руска заплаха. ЕС обясни, че дори два процента от БВП за отбрана не са достатъчни, както не е достатъчен и сегашният капацитет на отбранителната индустрия.
В навечерието на третата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и на фона на несигурността по отношение на бъдещите отношения със САЩ, Европейският съюз провежда неофициална среща на върха по въпросите на отбраната. Държавните и правителствените ръководители на ЕС, както и ръководството на ЕС и генералният секретар на НАТО се събраха в Брюксел, за да обсъдят неофициално бъдещето: как по-добре да се защити и обезопаси европейският континент.
Ръководителят на ЕК отбеляза, че допълнителните разходи за отбрана трябва да се финансират от националните бюджети на държавите членки на ЕС.
Фон дер Лайен също така нарече възможно финансирането от частни банки и Европейската инвестиционна банка за осъществяване на разходите за отбрана.
Същевременно говорителката посочи намерението си да използва наличните инструменти за увеличаване на разходите за отбрана в рамките на ЕС. В същия ден френският президент Еманюел Макрон обяви планове за удвояване на бюджета за отбрана на страната. Той допълни, че основен приоритет е сигурността на държавните граници.
Русия е „постоянна заплаха“
Въпреки че участниците в срещата на върха говориха за вътрешни мерки за укрепване на отбранителните способности на ЕС, външнополитическата тема за войната на Русия срещу Украйна беше червената нишка, която преминаваше през всички дискусии.
„Всички трябва да разберем, че Русия е заплаха“, заяви финландският министър-председател Петери Орпо заяви преди срещата. „Русия е и ще бъде постоянна заплаха за европейските държави, за Европейския съюз. Това не е мнение, това е факт“, добави той. Ето защо всяка страна от ЕС трябва да е готова да отдели повече средства за отбрана, убеден е Орпо.
Увеличаване на разходите за отбрана
От 2021 г. до 2024 г. общите разходи за отбрана на държавите – членки на ЕС, ще нараснат с повече от 30%. През 2024 г. те се оценяват на 326 млрд. евро, или около 1,9 % от БВП на ЕС. Някои членове на ЕС и НАТО, като Италия, Испания, Португалия, Белгия и Люксембург, все още не отделят два процента от БВП за отбрана, противно на целта, поставена от Северноатлантическия алианс.
„Това е голям проблем“, заяви върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас преди срещата на върха. „Целта от 2 процента беше определена през 2014 г., така че всички държави имаха 10 години, за да я постигнат.“
Премиерите на Люксембург и Белгия, говорейки пред репортери, признаха проблема и обещаха да го решат. През 2025 г. обаче вече не става въпрос само за достигане на прословутите два процента, а за повишаването им.
„Очевидно е, че трябва да направим повече, защото в Европа се води пълномащабна война“, каза Калас.“Има разбиране за това, но, разбира се, то изисква и някои трудни решения от редица държави – членки на ЕС.“
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте обеща преди срещата на върха, че нова цел за разходите за отбрана ще бъде определена по-късно през 2025 г.: „Но тя ще бъде много по-висока от 2 процента, това мога да ви кажа със сигурност!“
Много лидери в Брюксел се съгласиха, че два процента от БВП не са достатъчни за отбрана, особено онези държави и правителства, които вече харчат значително повече. Сред тях са Полша, балтийските държави и Дания. В същото време датският министър-председател Мете Фредериксен подчерта, че е важно тази цел да бъде постигната в условията на социален баланс.
Тя основно призова ЕС да започне да мисли по нов начин: „Ние все още разсъждаваме като в мирно време. Не казвам, че сме във война, но трябва да променим мисленето си, трябва ни чувство за спешност.“
За да осигури победата на Украйна, ЕС трябва да побърза, „защото Русия и Путин заплашват не само Украйна, но и всички нас“, каза Фредериксен.
За да могат да се защитят, страните от ЕС трябва да засилят и ускорят отбранителната си промишленост, да си сътрудничат по-тясно и бързо в областта на отбраната и възпирането и да осигурят победата на Украйна във войната срещу Русия, убеден е датският правителствен ръководител.
„Украйна трябва да спечели тази война. Ако позволим на Русия да спечели, той (Путин) ще продължи, те ще продължат“, заяви Мете Фредериксен. „Ако сега приключим тази война с някакъв вид замразен конфликт, прекратяване на огъня, това ще даде възможност на Русия да се прибере у дома, да мобилизира повече средства, повече хора и може би да нападне друга държава в Европа.“
„Не искаме да се случи „Украйна 2.0“ – подчерта министър-председателят на Люксембург Люк Фриден.
Ето защо, изтъкна той, ЕС сега говори за необходимостта от европейска отбрана.
„Нуждаем се от европейски отбранителен съюз“, убеден е Фриден.
Увеличаване на производството на оръжие
И канцлерът на ФРГ Олаф Шолц наблегна на развитието на отбранителната промишленост.
„Нуждаем се от по-висока квалификация, трябва да се ограничим до производството на най-успешните оръжейни системи – това е основата на всичко, към което се стремим“, каза той.
Оптимистично настроеният Шолц смята, че благодарение на опита от последните години ЕС се е научил да взема решения по-бързо и да преодолява минали пречки. Един такъв урок според него е, че „не е добра идея да се започне изграждането на завод за боеприпаси в момента на конфликта: дотогава той вече трябва да е готов за работа.
Производството на отбранителни продукти трябва да се развива в целия ЕС, както и в Норвегия, Обединеното кралство, САЩ и други страни партньори на ЕС, заяви Марк Рюте. В същото време НАТО отговаря за стандартите за отбранително производство, така че алиансът ще работи в тясно сътрудничество с Европейския съюз.
„Ако не харчим повече за отбрана, няма да можем да помогнем на Украйна“, смята латвийският министър-председател Евика Силиня.
Според нея обаче са важни не само разходите, но и производственият капацитет: „Латвия харчи повече от 3,45% от своя БВП за отбрана, но е важно да можем да използваме тези пари, за да купим това, от което се нуждаем.“
Обществените поръчки също остават спорен въпрос в ЕС, като Франция настоява средствата на ЕС да се изразходват само за европейски отбранителни продукти и остава непреклонна в позицията си, докато други страни се стремят да попълнят по-бързо ресурсите си с наличните на пазара оръжия. Лидерите ще отправят само препоръки към Европейската комисия, която разработва дългосрочно предложение за отбранителна политика на ЕС.
Източник – Deutsche Welle, EADaily/Превод:SafeNews