Европейските разузнавателни служби са притеснени от нарасналия риск от травми или даже смърт заради диверсиите на Русия.
Руската кампания по смущаване на обществения ред в Европа започна след нахлуването в Украйна.
„В началото тя се изчерпваше с вандализъм като графити или оскверняване на паметници. През последната година обаче тя ескалира до палежи и покушения“, казва източник.
Изгонването на руски шпиони от западните държави след отравянето на Сергей Скрипал във Великобритания през 2018 година принуди Москва да разчита все повече на неопитни изпълнители.
„Русия трябваше да измени методите си на работа, като се откаже от използването на кадрови офицери и мине към използването на доверени лица, създавайки по-гъвкава и трудна за разкриване мрежа“, подчертава източникът.
По-голямата част от диверсантите, обвинени, че изпълняват поръчки на Русия, са чужденци, в това число и украинци. Сред тях има много млади хора без криминално минало, които биват наемани за няколко хиляди долара. Тези посредници понякога предлагат собствени идеи, които могат да са по-опасни от първоначалния план, обяснява един от източниците.
„При това руското разузнаване се опитва да осъществява строг оперативен контрол, определяйки целите, избирайки средствата за изпълнение на задачите и изисквайки от изпълнителите да документират резултата“, казва Лотта Хакала, старши анализатор към Службата за сигурност и разузнаване на Финландия.
Това показват и документите, които бяха представени в съда в Лондон, за подпалването на склад с хуманитарна помощ за Украйна по поръчка на частната военна компания „Вагнер“. Според тях, агент на руското разузнаване е вербувал британеца Дилън Ърл, който пък е наел други хора, които са подпалили склада. Един от наетите изпълнители е излъчвал престъплението директно, друг е оставил на мястото свое ДНК. В Ърл са намерени руско знаме, над 20 000 паунда кеш и кокаин. След пожара обаче руският вербовчик отказал да плати на Ърл, защото операцията е била осъществена без неговото одобрение.
Съдът в Лондон призна за виновни подпалвачите на склада в Лондон.
На делото се разбра, че те са подготвяли и други операции – отвличането на руския бизнесмен Евгений Чичваркин и подпалване на неговия лондонски ресторант Hide и винарната Hedonism Wines.
В Колумбия пък във вторник по искане на Литва бе арестуван 21-годишният Хесус Рамос Сантос. Той е заподозрян за подготовката за терористичен акт и шпионаж в полза на Русия от септември 2024 г. Според Телеграм канала „Агенцията“ той има руско гражданство и е израснал в Санкт Петербург.
Директорът на националната полиция на Колумбия Фернандо Триана Белтран обясни, че задържаният ще бъде екстрадиран.
„Този човек е създал група, която трябвало да организира терористични актове в Европа, както и е шпионирал компания, доставяща дронове за Украйна“, обясни той.
Сантос е пристигнал в Литва през септеври 2024 г., за да шпионира компанията UAB TVC Solutions, пише латиноамериканското издание Infobae. Той е заподозрян в подготовката на терористичен акт в град Шауляй, където е разположено летище на силите на НАТО, съобщи Литовското национално радио.
През ноември 2024 година в Литва бяха задържани двама граждани на Испания, заподозрени в опит да подпалят обект на телекомуникационна компания.
През март трима български граждани бяха признати за виновни за шпионаж в полза на Русия от лондонския съд „Олд Бейли“.
33-годишната Катрин Иванова, 30-годишната Ваня Габерова и 39-годишният Тихомир Иванчев, всички от Лондон, са шпионирали в периода 2020-2023 г.
Тримата бяха обвинени в заговор за събиране на полезна за вражеска държава информация и са били част от руска шпионска група, ръководена от укриващия се от правосъдието Ян Марсалек.
Клетката е предприела детайлно наблюдение на хора и места, които са били обект на посегателство от страна на Русия, включително разследващи журналисти и американска военна база в Германия. Членовете ѝ са кръстосвали Европа от базата си във Великобритания.
Основните им мишени са били разследващите журналисти Христо Грозев и Роман Доброхотов, чиято работа включва разкриване на ролята на Русия в нападенията с нервнопаралитично вещество срещу руския опозиционен лидер Алексей Навални през 2020 г. и Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 година.
Плановете на шпионите са описани в хиляди съобщения, разменени между лидерите на групата и открити от британската полиция. Съобщенията са включвали планове за отвличане и убийство на някои от целите.
47-годишният Орлин Русев от Грейт Ярмут и 43-годишният Бисер Джамбазов от Лондон вече признаха за заговор за шпионаж. Шестият обвиняем, 34-годишният Иван Стоянов, също направи самопризнания преди процеса и сега за първи път може да се съобщи за неговата присъда.
Габерова, Иванчев и Иванова обаче отричат, че са извършили престъпления и твърдят, че са били въвлечени в случая от Бисер Джамбазов и от ръководителя на групата Орлин Русев.
През месец май 2025 година водачът на българска шпионска клетка във Великобритания Орлин Русев бе осъден на 10 години и 8 месеца затвор, заради шпионаж в полза на Русия. Бисер Джамбазов получи 10 г. и 2 месеца, Ваня Габерова бе осъдена на 6 години, 8 месеца и 3 седмици затвор, Катрин Иванова на 9 години и 8 месеца затвор. 33-годишният Иван Стоянов получи от 5 г. и три седмици лишаване от свобода, а Тихомир Иванчев на 8 години затвор.
SafeNews припомня, че руска хакерска група е атакувала компания от България и Румъния, доставящи военна техника в подкрепа на Украйна.
Свързаната с военното разузнаване на Русия хакерска група Fancy Bear провежда мащабна кампания за кибершпионаж.
Източник: Сега
