Европа не е слаба, но ако иска да запази мястото си в един все по-хаотичен и агресивен свят, трябва да започне да действа много по-решително, по-бързо и с далеч по-ясна стратегия. Това заяви бившият вицепремиер Атанас Пеканов в публикация във Facebook, където представи мащабен доклад за бъдещето на Европейския съюз, върху който е работил през последните две години заедно с водещи икономисти, професори и експерти от цяла Европа.

Пеканов обяснява, че става дума за доклада „The Florence Report“

Анализ, изготвен съвместно с преподаватели от водещи европейски университети, икономисти от Европейската комисия, национални централни банки, правителства и инвестиционни банки. Целта му е да покаже не просто къде се намира Европа днес, а как може да излезе от натрупаните си слабости и да изгради по-силна, устойчива и независима икономика.

„Европа не е слаба – но има нужда от решителни и адекватни стъпки, за да устои на изпитанията на деня“, пише Пеканов.

Според него Европа в момента е изправена пред серия от дълбоки структурни проблеми, които вече не могат да бъдат отлагани. Докато Съединените щати и Китай инвестират агресивно в иновации, технологии и индустриално развитие, Европейският съюз изостава и губи позиции.

„В доклада ни – The Florence Report – говорим за това как Европа да се измъкне от текущите си слабости, да изгради по-силна и независима икономика, която може да удържи на безкрайните геополитически рискове“, обяснява той.

Една от основните тревоги, посочени в анализа, е, че европейските спестявания не работят достатъчно за самата Европа. Вместо да се използват за развитие на европейската индустрия, научни пробиви и технологични иновации, огромна част от капитала на практика подпомага американската икономика.

Пеканов е категоричен:

„Основното послание е просто: европейските спестявания финансират американския дефицит и американските иновации, вместо да работят за европейските граждани.“

Според него това не само отслабва конкурентоспособността на Европа, но и я прави по-уязвима към външни финансови сътресения и нови геополитически рискове. Докато капиталите и производството изтичат навън, доходността за европейските граждани остава ниска, а икономическата зависимост се задълбочава.

В доклада се разглеждат и други ключови въпроси – как Европа може да изгради реална стратегическа автономия, как да постигне по-справедлив фискален модел и как да стане по-влиятелен глобален играч в свят, в който старите правила вече не важат.

Пеканов подчертава, че следващият европейски бюджет трябва да бъде много по-адекватен спрямо новите рискове и предизвикателства, защото досегашният подход вече не е достатъчен.

„Следващият европейски бюджет трябва да бъде адекватен на новите рискове и предизвикателства“, посочва той.

Особено важна тема в доклада са макроикономическите дисбаланси в рамките на самия ЕС

По тези части Пеканов е работил заедно с Giancarlo Corsetti от Европейския университетски институт и Giulia Sestieri от Banque de France.

Тяхната теза е, че Европа разполага с всички необходими инструменти – институции, експертиза, финансов капацитет и политическа тежест – но често не използва собствената си сила достатъчно ефективно.

„Европа разполага с инструментите, институциите и капацитета да действа, но трябва да започне да ги използва в много по-голяма степен, отколкото се случваше досега“, пише Пеканов.

Той е убеден, че решението не е в паниката, а в политическата воля. Необходими са честност, стратегическо мислене и готовност за трудни решения, защото времената на автоматична сигурност са приключили.

„Нужни са честност, мъдрост и воля за действие“, допълва той.

В свят, който става все по-фрагментиран, по-конфликтен и по-непредсказуем, Европа вече не може да си позволи лукса да реагира бавно. Според Пеканов именно способността на ЕС да поеме отговорност за собственото си бъдеще ще определи не само икономическото му представяне, но и международната му тежест.

Иначе казано – Европа има всички инструменти, но ако продължи да стои като човек с пожарогасител пред горяща къща и да обсъжда процедурата, проблемът няма да е липсата на ресурси, а липсата на решителност.