Безвизовите пътувания до ЕС са привилегия за гражданите на десетки държави. Сега обаче Брюксел готви потенциално втвърдяване на правилата и възможност да използва визите за форма на ограничаване на онези страни, които се опитват да действат срещу блока или нарушават човешките права.

По-всичко изглежда, че по-късно тази година Европейският съюз ще усъвършенства механизма си за прекратяване на визови режими. Това ще улесни Брюксел при отмяната на безвизовото пътуване за гражданите на 61 държави, които в момента се ползват от него.

В това число влизат всички държави от Западните Балкани, които се надяват на членство в ЕС, както и Грузия, Молдова и Украйна.

Предложението за задаване на повече причини за спиране на безвизовото пътуване беше инициирано от Европейската комисия още през 2023 г., а Съветът на ЕС вече прие позицията си по въпроса преди година.

Въпреки това, поради изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. и голямото изоставане на законодателството, Европейският парламент едва наскоро получи своя мандат за преговори.

Миналата седмица се състоя първият тристранен диалог между трите институции по предложеното законодателство, като целта е да се постигне споразумение по време на полското председателство на Съвета на ЕС до края на юни.

Защо това се случва сега?

По същество блокът става много по-твърд по отношение на визовата либерализация. Това отразява и по-широка промяна.

Първо, борба с всяка форма на незаконна миграция в ЕС и второ – потенциално използване на визовата политика като политически инструмент за оказване на натиск върху трети страни.

Либерализирането на визовия режим отдавна е един от най-значимите политически моркови на Брюксел, особено за държавите, с които се намира в съседство.

Режимът позволява на гражданите на трети страни да посещават ЕС до 90 дни в рамките на 180-дневен период без виза. Косово беше включено в списъка в началото на 2024 г., а Грузия и Украйна – през 2017 г., където бяха посрещнати с ентусиазъм.

А заплахата за отнемане на привилегията може да се разглежда като истинска тояга.

Сегашният механизъм за спиране на действието

Сегашният механизъм за спиране на действието, който е в сила от 2018 г., може да бъде задействан в случаи на явна злоупотреба. Например рязко увеличаване на броя на гражданите на трети държави, които превишават 90-дневния срок или използват либерализацията на пътуванията, за да търсят убежище в ЕС.

Досега блокът е спирал механизма само веднъж – първо временно, а след това и за постоянно, за тихоокеанската държава Вануату.

Какво предстои да се промени?

Най-общо казано има четири ключови области на промяна, които Брюксел се стреми да превърне механизма за спиране на визите в по-надежден възпиращ фактор.

Първо, либерализирането на визовия режим може да бъде спряно, ако се счита, че липсва съответствие между безвизовата трета държава и общата визова политика на ЕС.

Такъв беше случаят през 2022 г. например, когато Сърбия разреши безвизово пътуване за граждани на държави като Бурунди, Индия и Куба.

Брюксел предположи, че много от тези лица използват Сърбия като задна врата към ЕС. След натиск от страна на Европейската комисия Белград се отказа от някои от тези договорености. Според предложеното законодателство обаче подобно поведение ще може да се наказва по-лесно.

Хибридни заплахи

Друга причина за спиране на визите са т.нар. хибридни заплахи. Макар и все още да е по-скоро теоретична, тази разпоредба е вдъхновена от случаи като Русия и Беларус, които ЕС обвинява, че транспортират мигранти от Африка и Азия до границите на ЕС, като например границите на Полша и Литва.

Сега споразуменията на ЕС за облекчаване на визовия режим както с Москва, така и с Минск, вече са спрени за няколко години заради нахлуването на Русия в Украйна и репресиите на беларуския силов лидер Александър Лукашенко срещу опозицията.

Ако обаче и друга безвизова държава се опита да приложи подобна тактика, новият механизъм може да бъде задействан в отговор.

На трето място, ако дадена държава прилага схема за инвеститорско гражданство т.е. лица да си купят гражданство без реална връзка с тази държава, тогава либерализирането на визовия режим с ЕС също може да бъде спряно.

Четвъртото ново основание за спиране обаче е може би най-интересното, тъй като е свързано с политическите отношения на ЕС с трети държави.

В проектозакона се посочва, че механизмът за спиране на действието може да бъде задействан в случаи на „сериозни нарушения и злоупотреби с правата на човека“ или „сериозни нарушения на международното право и стандарти, включително правото в областта на правата на човека, и неспазване на решения и постановления на международни съдилища“.

„Критерий за демокрация“

Ако попитате служителите на ЕС, те винаги са смятали, че съществува „критерий за демокрация“, когато става въпрос за визова либерализация, но никога не е било ясно формулирано какво точно включва той.

Друг интересен и нов аспект е, че задействането на механизма в този случай следва да бъде изключителен прерогатив на Европейската комисия, след консултация с държавите членки на ЕС, тъй като тя се занимава с външните отношения на блока.

В крайна сметка обаче все пак от държавите членки ще зависи – чрез квалифицирано мнозинство – да преустановят визовата либерализация с трета държава.

Както се изразяват служителите на ЕС, това остава „ядрената опция, когато всички останали са изчерпани“, тъй като блокът по принцип не е склонен да наказва цялото население на дадена страна, а не нейното правителство.

Подобно нещо се случи с грузинските дипломати след масовите протести в страната.

Източник: „Свободна Европа“