„Предсрочният вот е стрес и за двете сили – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. В България като парламентарна република трябва да се започне с Росен Желязков от ГЕРБ като кандидатура за служебен премиер, след конституционните промени, тъй като той е председател на НС.“ Това каза политическият анализатор Евелина Славкова.
„Президентът би трябвало, ако следваме логиката на тези промени, да предложи първо на него поста служебен премиер. Това ще създаде напрежение в опозицията и ще бъде трудно за президента дори на ниво комуникация с обществото“, смята тя.
„При Димитър Радев, управителят на БНБ, към когото също хипотетично може да се обърне Радев, има специфичен казус – той трябва да напусне поста си, за да приеме поста служебен премиер, след което не би могъл отново да се върне на позицията си в БНБ. Има казус с омбудсмана, която заминава като съдия в Страсбург и не мисля, че заместникът й би се съгласил да влезе в толкова сложна политическа игра като премиерската. Трябва да търсим логика в отказите на хората, на които би било предложено министър-председателското място. Така се отваря път за хора като Желязков и председателя на Сметната палата, които според мен не биха отказали“, допълни тя.
„Има много хипотези за това, какво би се случило след парламентарен вот. Три ключови етапа на политическия процес виждам към момента – дали ще имаме избори 2 в 1, или в отделни седмици, дали ще има нов политически проект или не и каква динамика ще се създаде от изборните резултати“, каза Славкова.
„В следващите няколко седмици трябва да наблюдаваме дали няма да се появи нов политически субект, който да каже „Стига!“ на тази сглобка и да провокира хора, дистанцирани от изборния процес, да гласуват. Това би променило прогнозите от днешна гледна точка.“
„Ако няма такъв проект, то наблюдаваната структура на вота на база социологическите проучвания, показва, че би имало размествания в резултатите и тогава въпросът е каква ще бъде дистанцията между първия и втория, втория и третия и в каква преговорна ситуация ще бъдат поставени политическите формации след изборите“, поясни тя.
Шансовете за съставяне на кабинет клонят към нула с втория или третия проучвателен мандат, каза още Славкова.
„Много трудно би било да се случи друго. Нищо от това, което трябваше да бъде решено от доскорошните партньори, не бе направено относно скандала с първия мандат. Не съм сигурна, че за ден или два тези противоречия ще бъдат изгладени. Няма друго мнозинство в рамките на това НС, което да подкрепи с достатъчно гласове втори мандат.“
Предсрочният вот е стрес и за двете сили – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
„Смятам, че отиваме на парламентарни избори. Какво ще стане дотогава, дали ще бъдат 2 в 1 с европейските? С конституционните промени кашата ще се задълбочи, сигурна съм, че в момента в Президентството изучават тези промени, минали мимоходом с усещането да се ограничи властта на държавния глава. Според мен, без да съм експерт по конституционно право, смятам, че промените затрудняват процеса по конституилране на служебен кабинет, вместо да го улесняват. Мисля, че през септември ще паднат при тълкуване от Конституционния съд“.
Според нея, срокът 60 дни за назначаване на служебен кабинет е твърде кратък за втори и трети мандат, за съставяне на кабинет – няма как държавният глава, докато дава втори и трети мандат, да води едновременно преговори за служебен кабинет.
„Не виждам как изборите – европейски и парламентарни, могат да се проведат едновременно, само в рамките на една неделя“, допълни социологът.
Със сигурност, ако изборите са в две различни седмици, те ще бъдат по-скъпи, отколкото ако се проведат заедно.
Източник: Фокус
