България се бори с затлъстяването, но институциите й не успяват да съберат надеждни данни. Недостатъчните данни прикриват мащаба на проблема. Българските деца са сред най-затлъстелите в Европа, според доклад на СЗО. Това се твърди в ексклузивна публикация на Euractiv, озаглавена „България губи битката с детското затлъстяване„. Докладът „(Не)победени пандемии – затлъстяване“ оценява общите икономически разходи на България, свързани със затлъстяването, на над 3,25 млрд. евро годишно. Но според специалист общата икономическа тежест се равнява на цели 6 милиарда евро.
SafeNews публикува текста в статията без съкращения:
България се бори с затлъстяването, но институциите й не успяват да съберат надеждни данни. Недостатъчните данни прикриват мащаба на проблема, казва педиатърът и детски ревматолог д-р Таня Андреева.
Андреева, изследовател в областта на затлъстяването, заяви пред Euractiv, че според доклад на Световната здравна организация (СЗО) за здравословното поведение на децата в училищна възраст, българските деца са сред най-затлъстелите в Европа, след Северна Македония, Малта и Португалия.
Процентите са особено тревожни сред децата на възраст от 11 до 13 години
В България 37 % от момчетата и 24 % от момичетата на 11-годишна възраст са затлъстели. На 13-годишна възраст делът на затлъстелите момичета спада до 17 %, докато делът на момчетата остава непроменен.
„Тревожно откритие в доклада на СЗО е, че над 30% от данните за България липсват“, каза Андреева.
„Пустиня“ от данни за България
През октомври Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) публикува специален доклад, озаглавен „План за действие за справяне със затлъстяването в ЕС“, в който призовава Европейската комисия да насърчи обмена на данни, свързани със затлъстяването, между държавите членки.
Докладът съветва Комисията да „въведе навременно, рутинно и систематично събиране на данни за броя на хората, живеещи със затлъстяване, и да наблюдава напредъка и ефективността на интервенциите в областта на общественото здраве, клиничните и здравните услуги“.
Дори ако Европейската комисия последва този съвет и финансира изследвания в областта на затлъстяването чрез национални програми за здравеопазване и научни изследвания в рамките на EU4Health и Horizon Europe, България понастоящем не може да допринесе с много.
„Разпространението на затлъстяването при децата в България варира значително – между 4 % и 32 % – поради липсата на единна методология за измерване“, казва д-р Андреева, като критикува местните институции за почти пълната им липса на ангажираност с проблема.
Тя обяснява, че значителните различия в официалните данни правят невъзможно да се направят надеждни заключения, да се идентифицират тенденции, да се правят прогнози или да се планират основани на доказателства интервенции за ограничаване на наднорменото тегло и затлъстяването.
Борба с хроничните заболявания
„Ранното идентифициране на децата, изложени на риск от наднормено тегло и затлъстяване, е ключово за превенцията и управлението и помага да се предотврати развитието на много социално значими заболявания в зряла възраст“, казва тя.
Контролирането на затлъстяването е основна превантивна мярка срещу хронични заболявания като диабет тип 2, хипертония, стеатоза на черния дроб и повишен сърдечно-съдов риск.
Докладът „(Не)победени пандемии – затлъстяване“ оценява общите икономически разходи на България, свързани със затлъстяването, на над 3,25 млрд. евро годишно.
Според Глобалната обсерватория за затлъстяването, България изразходва най-високия дял от БВП в света за разходи, свързани със затлъстяването – 4,7% от БВП през 2019 г. Ако не се предприемат мерки, се прогнозира, че тази цифра ще надхвърли 7% от БВП до 2060 г.
„Пряко свързаните със затлъстяването медицински разходи, като лечение, амбулаторна помощ и възстановени разходи за лекарства, надхвърлят 130 милиона евро през 2024 г., а общата икономическа тежест е около 6 милиарда евро“, отбелязва д-р Андреева.
Криза в целия ЕС
Доклад на УНИЦЕФ също поставя България сред европейските страни с най-високи нива на детско затлъстяване, като почти едно на всеки три деца е с наднормено тегло – констатация, която потвърждава данните на СЗО.
„Предвид тежките икономически тежести, инвестициите в превенцията и лечението на наднорменото тегло и затлъстяването трябва да се разглеждат не като разходи за здравеопазване, а като стратегически икономически инвестиции с висок потенциал за възвръщаемост“, твърди д-р Андреева.
Докладът на EFPIA показва, че през 2022 г. процентът на затлъстяване в ЕС се е увеличил постепенно с възрастта, достигайки пик от около 20 % сред хората на възраст 65–74 години и 15 % сред възрастните на възраст 18–64 години.
Изследователите оценяват, че до 2030 г. повече от 30 % от европейците ще страдат от затлъстяване, като преките и косвените разходи за системите на здравеопазване могат да достигнат 1,6 трилиона евро, ако не се предприемат цялостни действия.
Източник – Euractiv/Превод:SafeNews





