20 години независимост и курс към ЕС

На 21 май Черна гора отбеляза две десетилетия от историческия референдум, който отвори пътя към отделянето ѝ от държавния съюз със Сърбия. Годишнината премина под знака на утвърдения образ на страната като „отличник“ сред държавите от Западните Балкани по пътя към членство в ЕС.

През последните години Подгорица успя да съживи забавените преговори с Европейския съюз, да ускори ключови реформи и да се утвърди като водещ кандидат за присъединяване от региона. Това се случва в момент, когато Брюксел отново насочва вниманието си към политиката на разширяване.

„Лесно е да бъдеш отличник в клас от слаби ученици“, казва Далиборка Уляревич от Центъра за гражданско образование в Подгорица.

Според нея този коментар добре описва по-широката картина в региона. Докато много от страните на Западните Балкани изпадат в застой или дори бележат регрес в евроинтеграцията, Черна гора успява да използва геополитическия импулс, породен от руската инвазия в Украйна и подновения интерес на ЕС към разширяването.

Референдумът и управлението на Джуканович

Черна гора обяви независимостта си през 2006 година след оспорван референдум с висока избирателна активност. Тогава 55,5% от гласувалите подкрепиха отделянето от съюза със Сърбия. В следващите 14 години страната беше управлявана от Демократичната партия на социалистите и нейния дългогодишен лидер Мило Джуканович.

С времето управлението на Джуканович беше съпътствано от многобройни обвинения в корупция, както и в близки връзки между политическия елит и организираната престъпност. Критиците все по-често определяха Черна гора като „завладяна държава“.

През 2020 година партията му загуби властта след месеци на масови протести и шествия, организирани с активната подкрепа на църквата, срещу спорния закон за религиозната собственост. Това се превърна в първото демократично предаване на властта след независимостта на страната.

„Черна гора е една от малкото страни в региона, които имаха достатъчен демократичен капацитет да заменят човек, който е бил на власт толкова дълго, без да има сериозни сътресения“, казва Александър Попов от Центъра за регионална политика в Нови Сад, Сърбия. „В Сърбия например това ще бъде много по-трудно за постигане“, допълва той.

Разделенията около националната идентичност

Политическият живот в Черна гора и днес остава разделен между суверенистки и просръбски лагери. Едната страна поставя акцент върху самостоятелната черногорска идентичност и държавност, докато другата разглежда черногорците като част от по-широката сръбска нация и подкрепя тесни политически, културни и религиозни връзки със Сърбия.

Според преброяването от 2023 година около 41% от гражданите се определят като черногорци, а приблизително 33% — като сърби. Този баланс оказва сериозно влияние върху изборите и формирането на коалиции.

Просръбските партии продължават да бъдат важен фактор в политиката на страната и често се възприемат като основен канал за влияние на Белград върху вътрешните процеси в Черна гора. Официално и двата лагера подкрепят европейската интеграция, но според Александър Попов това равновесие остава крехко.

„Просръбските сили винаги могат да възпрепятстват европейския път по сигнал от Белград — и това вече се случва“, казва Попов.

Напрежението между Подгорица и Белград

Отношенията между Черна гора и Сърбия продължават да бъдат сред най-чувствителните теми в политическия живот на региона. Това ясно пролича и от реакцията на сръбския президент Александър Вучич по повод поканата да присъства на честванията за годишнината от независимостта на Черна гора.

Първоначално Вучич заяви, че присъствието му на празненствата би било като „да плюе в лицето на народа си“. По-късно той се обърна директно към гражданите на Черна гора:

„Гледахме на вас като на братя и сестри и искахме да живеем в една държава с вас. Признавам, ние сме виновни — простете ни, че ви обичахме повече, отколкото вие нас“, написа Вучич.

Според Уляревич и Попов Белград никога не е приел напълно независимостта на Черна гора. Уляревич смята, че Сърбия продължава да гледа на страната „сякаш тя е временно изгубена територия“.

Попов е на мнение, че именно поради тази причина Белград ще продължи да се опитва да забавя европейския път на Черна гора.

„Сърбия не иска Черна гора да се присъедини към ЕС, защото това би подкопало основния аргумент на Вучич, че ‘Европа не ни иска’. Ако Черна гора влезе в съюза, ще стане ясно, че истинският проблем е другаде“, казва Попов.

По думите му членството в ЕС би поставило Черна гора извън политическия и институционален обсег на Белград и би ограничило сръбското влияние върху страната.

Корупцията остава основен проблем

Въпреки позитивния международен образ на Черна гора като успешен пример в региона, според Далиборка Уляревич страната продължава да носи голяма част от проблемите, които я съпътстват още от независимостта.

„Корупцията все още е навсякъде“, казва Уляревич. „Някои дори биха казали, че сега е по-голяма от преди, защото има много повече участници във властта, които се опитват да удовлетворят партийните и частните си интереси.“

Според нея Подгорица трябва да използва настоящия импулс на европейската интеграция не само като геополитическа възможност, а и като шанс за реални институционални и обществени промени.

„Нашият абсолютен интерес е да станем държава членка на ЕС възможно най-скоро, но е също толкова важно процесът да бъде проведен правилно и да не влезем в съюза като държава с проблеми“, смята Уляревич.