Според документ, получен от Политико, Европейската комисия очаква да получи възвръщаемост от около 2,6% от инвестирането на активи, принадлежащи на руската централна банка, замразени по силата на санкциите на ЕС, пише БГНЕС.

ЕС проучва правните възможности за използване на замразените в блока руски валутни резерви, включително инвестирането им с цел генериране на възвръщаемост, която би могла да се използва за финансиране на възстановяването на Украйна. Подобен безпрецедентен опит повдига правни, политически и икономически въпроси, а страните от ЕС миналия месец създадоха работна група, която да проучи какво може да се направи.

„Има консенсус сред държавите-членки , че е важно да се проучи много, много внимателно какво може да се направи в рамките на инструкциите, които ни бяха дадени, включително, че това, което ще се направи, ще трябва да е в съответствие с правото на ЕС и международното право“, заяви Андерс Анлид, шведски дипломат, натоварен с председателството на групата, и добави „Намираме се в изключителна ситуация и вероятно всяко решение, което ще предложим, ще бъде от естество, което не е имало досега.“

В документа на Комисията, който ще бъде обсъден от националните експерти, които ще се срещнат във вторник, се обясняват правните основания за инвестиране на руски активи, както и свързаните с тях рискове, и се дават оценки на възможната възвръщаемост на инвестициите.

Като се има предвид, че нахлуването на Русия в Украйна представлява „изключително и грубо нарушение“ на международното и хуманитарното право, Комисията смята, че може да обоснове аргументите си за инвестиране на активите на руската централна банка и получаване на възвръщаемост в полза на Украйна с международното право.

„Това изглежда оправдава не само безпрецедентните ограничителни мерки, приети досега, но и една също толкова изключителна мярка, насочена към компенсиране на щетите, причинени от тези нарушения“, се казва в документа, като се допълва, че това би изисквало промяна на регламента на ЕС за санкциите.

Той също така подчерта, че предприемането на координирани действия с Г-7 и други държави би имало „както политически, така и пазарни предимства“, тъй като би избегнало плашенето на инвеститорите, които биха могли да избегнат европейската финансова инфраструктура, ако ЕС действа едностранно.

Съгласно режима на санкции на ЕС, ако и когато санкциите бъдат отменени, собственикът на замразените активи следва да може да си възстанови капитала, както и всяка възвръщаемост, която е била договорена преди замразяването на активите. Комисията смята, че всяка надхвърляща тази сума възвръщаемост може да бъде присвоена и използвана за възстановяването на Украйна.

„Ако активното управление позволява да се генерират печалби, надхвърлящи договорените, тогава собствениците на управляваните активи не следва да се възползват от тези печалби след отмяната на мярката“, пише Комисията.

Количественото определяне на тези печалби зависи от това колко пари са инвестирани и по какъв начин.

ЕС смята, че около две трети от 300-те милиарда долара резерви на руските централни банки, замразени в страните от Г-7, ЕС и Австралия, понастоящем се държат в блока, включително 191 милиарда евро в Белгия и 21 милиарда евро в друга неназована страна от ЕС. „Появяващите се сега подробности потвърждават първоначалната оценка“, се казва в документа.

Но ЕС все още не знае напълно къде се държат резервите на руските централни банки и включи в последния си пакет от санкции срещу Русия задължението да докладва за тяхното местонахождение, за да се опита да получи по-ясна представа.

Инвестирането на тези милиарди в „ликвидни, високорейтингови активи“ с относително кратък матуритет би могло да генерира „значими годишни приходи със средна стойност от около 2,6%“, пише Комисията.

Инвестирането в акции би донесло по-висока възвръщаемост, но по-рисковият клас активи би могъл да генерира загуби в размер до 4 млрд. евро годишно, което би довело до „политически и финансови последици“, ако ЕС трябва да възстанови на Русия загубите, понесени при инвестирането на активите ѝ – докато „рискът от загуби на портфолио с високо кредитно качество и по-кратък срок при сегашната доходност изглежда много малък“.

Все пак „загубите никога не могат да бъдат изключени“ и затова въпросът „кой носи остатъчния риск в случай на такива загуби … ще изисква ясен правен отговор“, пише Комисията. /Б