Етиопия построи мегаязовира на река Нил, който се надява да осигури така необходимата ѝ електроенергия. Гигантското съоръжение обаче е източник на напрежение със съседни държави в един беден на водни ресурси регион, особено с Египет.
Eдиният приток на най-дългата река на Земята, Бели Нил, извира от Южен Судан, а другият, Сини Нил, на който по-точно е построена гигантската водноелектрическа централа, от Етиопия.
Язовирът сега е завършен и ще бъде официално открит през септември. Той е представян като най-голямата водноелектрическа централа в Африка. Впечатляващото практическото измерение на проекта на стойност 4 милиарда долара е язовирната стена, простираща се на 1,8 километра и с височина от 145 метра.
Обявявайки язовира за готов пред етиопския парламент, премиерът се обърна към съседните страни надолу по течението на река Нил – Судан и Египет, с „ясно послание“.
„Язовирът „Възраждане“ представлява не заплаха, а обща възможност.“ Електроенергията, която ще бъде произвеждана, ще допринесе за икономическия растеж не само на Етиопия, но и на целия регион, аргументира се той.
Египет побърза да отхвърли твърдо „едностранните действия“ на Етиопия и го определи, като нарушение на международното право и по-конкретно на правилата за справедливо и равноправно използване на международните водни пътища и на забраната да се причинява вреда на съседни държави.
Невъзможността да се постигне правно обвързващо споразумение вече над тридесет години показва липсата на политическа воля от страна на Етиопия.
Египет се опасява, че язовирът ще има опустошителен ефект върху водоснабдяването и напояването надолу по течението, освен ако Етиопия не вземе предвид нуждите му.
Адис Абеба започна изграждането на язовира през 2011 година, предизвиквайки сериозно напрежение с Кайро и Хартум. Египет и Судан настояваха въвеждането на съоръжението в експлоатация да бъде предшествано от правно обвързващо споразумение, което да гарантира водната им сигурност.
Клауза в договора гласи, че държавите от басейна на Нил използват водните ресурси на системата на реката на съответните си територии по справедлив и разумен начин.
Етиопия гледа на язовира като на ключов за развитието си проект. В завършен вид най-голямата водноелектрическа централа в Африка се очаква да генерира с 13 турбини общо 5000 и повече мегавата електроенергия, осигурявайки ток за около 65 милиона души – половината от населението на страната в източната част на континента.
Етиопия нееднократно е заявявала, че поправя несправедливи решения от миналото, когато са сключвани споразумения без нейното участие.
Втората по брой на населението държава в Африка, която е и най-многолюдната страна в света без излаз на море, преживява бърз демографски ръст, който на свой ред води до нарастване на потребностите от електроенергия. Около 60 милиона етиопци нямат ток вкъщи, най-вече заради липса на електропреносни мрежи, показват данни на Световната банка от януари тази година.
Намиращ се на 30 километра от границата със Судан, язовирът ще генерира 5000 мегавата – два пъти повече електроенергия от сегашния производствен капацитет на Етиопия.
Безспорно впечатляващо число, което показва защо проектът е толкова важен за Адис Абеба.
Впрочем, също тази седмица, управителният съвет на Международният валутен фонд одобри трето преразглеждане на кредитната програма за Етиопия на обща стойност 3,4 милиарда долара.
В резултат Адис Абеба си осигури достъп до 262,3 милиона долара в момент, когато източноафриканската държава продължава да преговаря за преструктуриране на своя дълг.
Това развитие напомня сериозните препятствия, пред които е изправена Етиопия, и подчертава необходимостта от осигуряване на изобилна и евтина електроенергия за нейното развитие.
Египет, който си осигурява 97% от необходимата му вода, най-вече за земеделие, именно от тази река, обаче вижда в етиопския язовир „екзистенциална заплаха“.
Египет и Судан поискаха от Етиопия да спре да пълни язовира, докато не бъде сключено тристранно споразумение, което да уреди условията за функциониране на съоръжението. Няколко опита за посредничество от страна на различни държави обаче завършиха с неуспех през последните години.
Война в Африканския рог остава много малко вероятна. Най-вече защото тя не би била в интерес на никоя страна в региона.
Източник: БТА
