Ниското ниво на Дунав постави АЕЦ „Козлодуй“ пред сериозно изпитание, но централата постепенно възстановява мощността на пети блок. Енергийният министър Ива Петрова уверява, че системата е стабилна, въпреки че ситуацията остава гранична.
Държавата обмисля изграждането на дига край централата, а на дневен ред остават и въпросите за цената на тока, дълговете в енергетиката и бъдещето на „Марица-изток“.
„Нивото на реката започна да се възстановява, но все още не е достигнало нормалните нива за това време на годината. Ситуацията продължава да бъде нестабилна“, заяви енергийният министър.
По думите ѝ благодарение на действията на екипа на АЕЦ „Козлодуй“ централата продължава да работи на максимално възможната мощност.
„Това, което показва централата, е, че имаме много силен екип на място, който в резултат на предприетите превантивни и текущи действия осигури работата на централата на максимално възможното“, каза министърът.
Въпреки критичната ситуация България не е ограничавала износа на електроенергия. Според министъра добрата междусистемна свързаност на страната е позволила да бъде гарантирана стабилността на българската електроенергийна система и да бъде оказана помощ на други държави в региона.
„Износа на ток не сме намалявали. Това, което показва България, е, че в резултат на свързаността, която сме изградили през годините, тъй като българската електропреносна мрежа е с най-добрата междусистемна свързаност в региона, в една такава критична ситуация успяхме да помогнем и на региона“, обясни Ива Петрова.
Тя посочи Румъния като пример, като отбеляза, че страната е ограничила, а на моменти и спряла част от ядрените си мощности.
„България се оказа способна да помогне на региона в тази критична ситуация“, допълни министърът.
Охлаждащите съоръжения на АЕЦ „Козлодуй“ работят нормално. По думите на Петрова през последните дни не е имало проблеми с тях благодарение на организацията на място и постоянната работа на екипите.
„Всичко, което можеше да бъде осигурено като технически и организационни мерки, беше направено, така че в крайна сметка централата продължи да работи и продължава да работи при едни доста необичайни обстоятелства, тъй като такива критични нива на река Дунав не сме виждали“, каза тя.
Прогнозите показват, че подобни ситуации с критично ниско ниво на Дунав могат да се повтарят и в бъдеще. Затова Министерството на енергетиката проучва различни варианти за дългосрочно решение.
Сред възможностите е изграждането на дига около съоръженията на АЕЦ „Козлодуй“. В момента се разработват технически решения, като първите варианти се очаква да бъдат готови до средата на септември.
„В момента текат проучвания и се разработват възможните технически решения. Вариантите, които биха могли да бъдат възможни, ще бъдат готови към средата на септември, така че ще ги обсъдим“, обясни министърът.
Разглеждат се и други възможности, включително използването на съществуващи водохранилища във вътрешността на страната за алтернативно водоснабдяване при критични ситуации.
Според Петрова е необходимо и по-сериозно регионално сътрудничество при управлението на водните ресурси.
„Това, което научихме като Министерство на енергетиката в тази ситуация, е, че трябва да работим много за засилване на регионалното сътрудничество и координация по отношение на използването на водния ресурс. На каквото станахме свидетели в тази кризисна ситуация, са изолирани отделни национални мерки, а в крайна сметка ресурсът е общ“, заяви тя.
По инициатива на България и Румъния са проведени работни срещи на ниво Европейска комисия.Министърът не изключи възможността отново да се стигне до намаляване на мощности, ако нивото на Дунав продължи да бъде критично.
„Аз не бих искала да давам категоричен отговор, тъй като ситуацията все още е гранична“, каза Петрова.
Според последните прогнози нивото на реката се очаква да се задържи през следващите дни.
Нестабилната хидрологична обстановка означава, че страната може да остане в тази ситуация още две-три седмици.
Добрата новина според министъра е, че при настоящото ниво от 20,70 метра екипите на АЕЦ „Козлодуй“ вече са натрупали ценен опит.
„Към днешна дата можем да кажем, че добрата новина е, че нивото се възстановява. Вървим в посока пълна мощност на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“, заяви тя.
На базата на натрупания опит се очаква да бъде актуализирана и процедурата за работа на централата при критично ниски нива на река Дунав.
На фона на кризата с ниското ниво на Дунав остава въпросът дали ситуацията може да доведе до повишаване на цената на електроенергията.
Според Ива Петрова за битовите потребители е създаден компенсаторен механизъм, който да ограничи ефекта от евентуални пазарни колебания.
„Това, което виждаме на пазара, разбира се, е известна пазарна реакция на ситуацията. Виждаме известна нестабилност на цените. Аз лично смятам, че пазарът трябва да бъде спокоен, защото има достатъчно мощности, има достатъчно енергия в региона“, заяви тя.
Съществуват и механизми за защита на небитовите потребители, включително на енергоинтензивната индустрия.
Министърът коментира и реформата в комплекса „Марица-изток“, както и задълженията на дружествата към Българския енергиен холдинг.
Към момента задълженията на „Мини Марица-изток“ към БЕХ са около 260 млн. евро.
На 31 август е направена следваща стъпка по реформата, заложена в Плана за възстановяване и устойчивост. Създаден е нов холдинг – „Холдинг Марица-изток“, в който са обособени „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“.
„Това, което направихме, е, че вече имаме стратегическата рамка за новия холдинг и за дружествата в него. Даваме визия, която осигурява устойчива перспектива пред тези две дружества и възможност във времето за стабилизиране, оздравяване на компаниите и покриване на задълженията“, обясни Петрова.
Предвиждат се инвестиции за намаляване на оперативните разходи и емисиите на въглероден диоксид.
Сред обсъжданите проекти са използването на биомаса в ТЕЦ „Марица-изток 2“ и изграждането на фотоволтаична централа с батерии за собствено потребление в „Мини Марица-изток“.
Предвиждат се и дейности по рекултивация на минните терени, които според министъра могат да създадат възможности за нови икономически дейности.
Ива Петрова увери, че целта е да няма масови съкращения и загуба на доходи.
„Точно това означава гарантирани са възнагражденията, гарантирана е заетостта, гарантирано е създаването на нови работни места. Това, което притеснява всички и е абсолютно нормално – да няма масови съкращения, да няма загуба на работни места и доходи – всъщност сме го гарантирали“, заяви тя.
Министърът обаче уточни, че ще има процес на оптимизиране на заетостта.
По думите ѝ извършените одити са показали прекомерни разходи и раздути щатове в някои държавни предприятия, включително в „Мини Марица-изток“.
„Има много работа по отношение на подобряване на ефективността и намаляване на разходната част, на необоснованата разходна част в това дружество“, каза Петрова.
Според министъра създаването на новия холдинг трябва да прекрати практиката работещи държавни предприятия да покриват разходите на губещи дружества.
Предвижда се „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ да работят при максимално пазарен принцип.
Част от финансирането за рекултивация ще бъде осигурено чрез европейски фондове и Териториалния план за справедлив преход.
„В крайна сметка двете компании – и „Мини Марица-изток“, и ТЕЦ „Марица-изток 2“, са работещи дружества. ТЕЦ „Марица-изток 2“ има критично значение за енергийната система“, заяви министърът.
По думите ѝ централата е била сред факторите, които са дали допълнителна сигурност на електроенергийната система по време на кризата с ниското ниво на Дунав.
Ива Петрова коментира и договора между „Булгаргаз“ и турската компания „Боташ“, чието изпълнение беше замразено за срок от 15 месеца.
Тя отхвърли тезата, че замразяването на договора е признание, че той е неизгоден за България.
„Няма да се съглася, че е неизгоден. Всъщност замразяването на договора беше признание за това, че той е сключен при едни обстоятелства, когато не сме имали алтернатива в подобна кризисна ситуация – през 2022 г.“, каза министърът.
По думите ѝ оттогава пазарната среда се е променила и е необходимо двете страни да използват периода за преговори.
„Променили са се обстоятелствата, променила се е пазарната среда и абсолютно в контекста на нормалната бизнес практика, когато две дружества имат търговско споразумение от взаимен интерес, е да си дадат време да влязат в преговори, така че да доразвият и максимално да използват потенциала на това, което са договорили, в контекста на новите условия“, допълни тя.
Целта според Петрова е „Булгаргаз“ да използва по-ефективно ресурсите и активите си и да стъпи по-уверено на регионалния пазар.
По договора с „Боташ“ са натрупани задължения в размер на около 360 млн. евро. Министърът посочи обаче, че по-големият проблем за „Булгаргаз“ са задълженията на „Топлофикация София“.
„В момента „Топлофикация“ дължи на „Булгаргаз“ над 800 милиона евро. 400 милиона евро са задълженията на „Топлофикация“ към Българския енергиен холдинг, които са също предходни задължения към „Булгаргаз“, обясни Петрова.
По думите ѝ задълженията на „Топлофикация София“ в групата на БЕХ вече надхвърлят 1,3 млрд. евро.
Проблемът е свързан не само с дълговете, но и с качеството на топлоснабдяването в столицата. През последните месеци екипи на Министерството на енергетиката са извършили проверки на дружеството и са съставили актове за състоянието на мрежата.
„Като министър на енергетиката, освен ситуацията и задълженията към „Булгаргаз“, мен ме интересува да има качествено и сигурно топлоснабдяване“, заяви Петрова.
Тя съобщи, че предстои работна среща с „Топлофикация София“, на която ще бъде обсъдено как дружеството ще гарантира качественото топлоснабдяване през предстоящия сезон.
„За мен по отношение на задълженията на „Булгаргаз“ това е по-голямата тема“, каза енергийният министър.
По думите ѝ по договора с „Боташ“ се обсъждат различни варианти за решение, включително такива, които няма да ощетят гражданите и бизнеса.
„Нека да видим. В момента вървят разговори, има най-различни варианти, които по никакъв начин няма да доведат до ощетяване на гражданите и бизнеса“, увери Ива Петрова.
Източник: bTV
