Българският премиер Денков попари надеждите народа си за „мини-Шенген“. И защо българските и румънските надежди за „мини Шенген“ вече са неосъществими. Това се разяснява в анализ на Emerging Europe.
Повече от две десетилетия Али Демирчи шофира камиони из Европа. Като доставя предимно произведени в Турция текстилни изделия на дистрибутори и търговци на дребно в целия континент. Никога обаче, разказва той на развален английски пред Emerging Europe, опашката за преминаване на турско-българската граница не е била толкова дълга, колкото днес.
„Понякога преминавам за пет часа, а понякога за пет дни“, казва той. „После, когато стигна до българо-румънската граница, правя всичко отново. И след това на румънско-унгарската граница. Просто се движа от една дълга опашка към друга.“
На 31 март България, заедно с Румъния, ще се присъедини частично към Шенгенската зона без паспорти и граници на Европейския съюз. Но само за въздушен и морски трафик.
Сухопътните граници ще останат. До този компромис, договорен в края на миналата година, се стигна, след като Австрия, която преди това беше наложила вето на членството на двете страни в Шенген, се отказа от част от възраженията си.
Но частичното отстъпление на Австрия и обещанието да преговаря за пълноправно членство в Шенген през втората половина на 2024 г. имаха своята цена. По-конкретно, Австрия поиска затягане на граничния контрол по границите на България и Румъния. И увеличаване на присъствието на служителите на Frontex за защита на тези граници от наплива на незаконни мигранти.
Въздействието върху потоците на трафика през тези граници очаквано беше отрицателно.
Миналия месец Международният съюз за автомобилен транспорт (МСАТ) заяви, че е „силно обезпокоен“ от факта, че допълнителните мерки за граничен контрол, въведени от България и Румъния за борба с незаконната миграция, имат непропорционално негативни последици за транспорта на стоки и търговията.
В писмо до Урсула фон дер Лайен IRU призова председателя на Европейската комисия спешно да подкрепи свободния автомобилен превоз на стоки в рамките на ЕС по Шенген и други вътрешни граници на ЕС. Както и да подкрепи ефективните потоци от камиони през външните пътни граници на ЕС.
Генералният секретар на IRU Умберто де Прето заяви: „Въпреки че нашият сектор е напълно съгласен, че Румъния и България принадлежат към Шенгенското пространство, ние разбираме, че от тях се очаква да приложат допълнителни мерки за управление на имиграционните потоци. За съжаление, тези действия имат непропорционално негативни последици върху транспорта на стоки и търговията. Вярваме, че бързата намеса на Европейската комисия може да спомогне за ефективното протичане на автомобилния транспорт на стоки в рамките на ЕС. Както и между ЕС и неговите търговски партньори.“
Мини-Шенген
На 25 януари български, гръцки и румънски евродепутати от групата „Обнови Европа“ предложиха бързо създаване на така наречения „мини Шенген“ между трите държави. Който да започне да функционира до лятото. За да се облекчи интензивният туристически трафик между трите държави от ЕС.
Предложението, под формата на писмо, изпратено до гръцкия министър на имиграцията и убежището Димитрис Кайридис, се аргументира с факта, че представители на гръцкия туристически сектор „настояват“ за премахване на контрола по сухопътните граници. За да се улесни пътуването на румънски и български туристи до Гърция.
„Понастоящем контролът на сухопътните граници между трите държави все още причинява огромни загуби на транспортните компании и туристите по отношение на пътните разходи, финансовите загуби и загубата на време“, се казва в писмото.
Важно е обаче, че предложението не получи официална подкрепа от нито едно от трите национални правителства. Напротив!
Българският министър-председател Николай Денков бързо даде да се разбере, че идеята за „мини Шенген“ според него е „незаконна“.
„Подобно премахване на границите би било в противоречие със законодателството на ЕС. Чувам, че има такива предложения, но те не се обсъждат от политическите ръководства на трите държави“, заяви Денков.
Той даде да се разбере, че официалните преговори с Австрия ще продължат през цялата 2024 г. С надеждата да се осигури пълноправно присъединяване към Шенген до края на годината. Правителството на Румъния зае подобна позиция.
„Загубеното време е загубени пари“
На 5 февруари на идеята беше нанесен вероятно смъртоносен удар от европейския комисар по транспорта Адина Вайне – румънка.
„Не вярвам, че частичните решения ще помогнат“, каза тя, говорейки пред репортери преди сесията на Европейския парламент в Страсбург. „Създаването на „мини-Шенген“ ще прехвърли баснословна част от натиска върху сегашната шенгенска граница между Унгария и Румъния. Като комисар по транспорта съм наясно какво означават забавянията по границите за превозвачите – загубеното време е загубени пари“, добави тя. „Ето защо винаги съм подкрепяла свободното движение в рамките на Европейския съюз. Трябва обаче да мислим за Европейския съюз като цяло.“
Сега вниманието ще се насочи към оказване на допълнителен натиск върху правителството във Виена да отмени изцяло ветото си върху присъединяването на България и Румъния към Шенген.
Едва ли обаче ще има някакво движение преди провеждането на парламентарните избори в Австрия през септември.
На 6 февруари министърът на външните работи на Румъния Луминица Одобеску се срещна с българския си колега Мария Габриел в София. И заяви, че двете страни ще „работят в тясно сътрудничество“. За да убедят Австрия, че най-накрая е дошло времето да се откаже от възраженията си.
А дотогава Али Демирчи ще продължи да чака търпеливо на опашката.
Източник – Emerging Europe/Превод:SafeNews
