Пътувайки вчера из Родопите, ми направи впечатление колко е спокоен живота там. За съжаление видях повече добитък, отколкото хора. Полуразрушени сгради, западнала инфраструктура, интернет почти няма. Хората едни такива примирени, очукани и облъскани от живота. И съвсем далеч от политиката. Тези хора ги интересува да успеят да преживеят, а животът там по чукарите е труден. Там няма работещи предприятия. Гледа се тютюн и животни. А това е къртовска работа. От тези хора идва продукция, произведена от тях. Не си клатят краката под бюро, не вземат заплати за натискане на копчета, не мислят каква комисионна да вземат.

Тези хора не се интересуват от шествията в подкрепа на Осрайната, най-много да им теглят една по тяхному. Не се интересуват от евроатлантическите ценности, защото знаят българските. Не ги интересува дигитализацията на парите, защото рядко много такива попадат в ръцете им. Не ги интересува синергията, а само леко биха се подсмихнали на думата и биха ти посочили прекрасната природа наоколо и пасящите крави и кози и биха ти казали: „Що се занимавате с глупости, тук, при земята е истината! Що не отидете малко да покопаете и един ден да разходите животните на паша, за да осъзнаете живота!“.

Животът извън жълтите павета е съвсем друг. Нищо общо с евроатлантическите ценности, идеите на лудата гинеколожка и шествията за Осрайна. Все пак има надежда за тази земя и за българите. И надеждата не е в продажните политици, а в хората. В българите.

Елена Гунчева-Гривова

Още новини четете в категория Коментари
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News