Екстремните искания на Русия и желанието на Украйна да оцелее правят преговорите малко вероятни. След повече от две години битки, руската инвазия в Украйна затъна в кървава задънена улица. И двете страни продължават да харчат значителни ресурси, за да спечелят територия, но техният напредък е рядък и малък. Понякога те бързо се обръщат. Нито една от страните няма ресурсите да постигне решителна победа на бойното поле. И двамата дават тежки жертви всеки ден.

И все пак тази война не е достигнала етап,

в който е възможно прекратяване чрез преговори, дори по принцип. За да постигнат мир в конфликт, и двете страни трябва да са готови да приемат минималните изисквания на другата. И въпреки взаимната липса на напредък, нито Русия, нито Украйна могат да преглътнат взаимно изискванията си. Киев например не може да приеме искането на Русия за ново лидерство. Москва не може да удовлетвори искането на Украйна за репарации. И двете страни няма да се откажат от земята.
Никаква творческа дипломация не може да промени тези факти. И за двете страни продължаването на битката остава за предпочитане пред постигането на споразумение. И освен ако няма драстична промяна на бойното поле или в някое от правителствата на държавата, е много малко вероятно двете страни да преразгледат изискванията си в дългосрочен план.

Руснаците изглеждат неспособни да завладеят земите, към които са предявили претенции,

но Кремъл е окопан и е изолиран от видовете политически натиск, който нормално би произвела една скъпа война. Украинците не могат просто да предадат милиони свои граждани на руско подчинение (едно от централните искания на Москва), докато все още могат да ги защитават, като се бият. Когато тази война приключи, едва ли ще бъде постигнато компромисно споразумение, което удовлетворява много от исканията на Русия. Вместо това или защото Украйна става достатъчно силна, за да изтръгне контрола върху новозавоюваните земи и има способността да възпира Русия от опитите си да си ги върне, или след като Кремъл надделее повече на бойното поле — и ресурсите на Украйна са достатъчни само за защита на независимото земя остава.
Войната е взаимен акт.

Едната страна може едностранно да започне военни действия, както направи Русия,

но война няма да има, освен ако другата страна не избере да отвърне на удара. Този избор се корени във вярата, че битката ще доведе до по-добър резултат от това, което другата страна е готова да предложи. Мирът е също така реципрочен. И двете страни трябва да се съгласят с предложените условия; в противен случай те ще продължат да се бият. За да може една група да обмисли мирно споразумение, неговите условия не могат да бъдат по-лоши от това, което очаква да спечели чрез битка.

Преди да започне войната, очакванията на всяка страна относно конфликта се основават на оценки на разузнаването, предишен опит, анализ на военни маневри и предположения за морала на противника (и техния собствен), степента на готовност и политическата ситуация.

След началото на боевете тези очаквания се променят, тъй като политиците получават нова информация за себе си и своите опоненти. Както запомнящо се изрази историкът Джефри Блейни, войната осигурява „щипещия лед на реалността“, тъй като очакванията на воюващите страни се сблъскват с действителното им представяне.

Битката учи всяка страна за нейните реални възможности, способността й да маршалира ресурси и да организира сили и политиките на трети страни. Новата информация кара всеки актьор да преразгледа очакванията си относно траекторията, която вероятно ще поеме войната, и колко дълго може да продължи.

Източник: Foreign Affairs / Превод:SafeNews