През 2023 г. станахме свидетели и то за първи път на:

• въвеждане на механизъм за независимо разследване на главния прокурор почти 14 години след делото Колеви срещу България;
• премахване на широкия обхват на надзора за законност, намаляване мандата на главния прокурор и ограничаване на влиянието му в прокурорския съвет чрез предвиждане прокурорите да не са решаващо мнозинство в съвета. Това стана с последните конституционни изменения;
• приемане на стандарта мнозинството в съдебния съвет да са съдии, избрани от съдии, и разграничаване между статуса на съда и прокуратурата. Отново чрез измененията в Конституцията;
• главният прокурор не изкара мандата си докрай, а бе освободен от длъжност.

Съпротивата срещу точно тези изменения преди 8 години беше значителна. Това е показателно за потенциалната им възможност да разместят пластовете – в съдебната власт и между нея и останалите власти.

Не можем обаче да не обърнем внимание и на контекста, в който тези промени настъпиха. Процесът около конституционните изменения беше похитен от Делян Пеевски, който се превърна в негов основен знаменосец, а представителите на политическите партии, легитимиращи присъствието си в парламента именно чрез борбата срещу неправомерното влияние над съда, по-скоро създаваха впечатление, че гравитират около него. Освобождаването от длъжност на главния прокурор също стана с неприкрито политическо вмешателство. Да не забравяме думите на Иван Гешев, че е учуден единствено от позицията на ДПС, тъй като те винаги били с принципни позиции. Този контекст е една от причините за съмнения относно автентичните цели на извършените промени и относно потенциала им да доведат до дългосрочни ефективни резултати в работата на съда и прокуратурата и тяхната независимост/автономност.

Какво да очакваме през 2024 г.?

Никое от измененията няма да има смисъл, ако не минат тест за издръжливост, защото, макар станалото през 2023 г. да прилича на спринт, всъщност би трябвало да е част от маратон, в който да се демонстрира устойчивост. Устойчивост на политическите обещания и зададената посока на реформи, издръжливост на гражданското общество и ролята му на властови коректив и крепкост на хората от съдебната власт масово и тотално да се еманципират, утвърждавайки авторитета си. Това ще е от особена важност през 2024 г., тъй като тогава ще започнат съществените трудности. И пред законодателната, и пред изпълнителната, и пред съдебната власт.

След гласуването на промените в Конституцията некоалицията е в реален риск от разпад – умишлена дезинтеграция на колективното поради тесни политически интереси или като резултат от естествено износване на сглобката; разлагане на идеи, каузи; криза в политическата идентичност и т.н. Това може да доведе до сериозни проблеми със законодателния процес и опасност да не се приемат задълбочени и всестранни мерки в Закона за съдебната власт и процесуалните закони, които са неотложно продължение на измененията в Конституцията. Все пак коалицията, която не е коалиция, има шанс да продължи парламентарното си съществуване най-малкото заради настоящите и предстоящите пазарлъци за постове в регулаторите, в Конституционния съд (КС), Висшия съдебен съвет (ВСС), Висшия прокурорски съвет (ВПС), Инспектората към ВСС (ИВСС) и изборите за председател на Върховния административен съд (ВАС) и главен прокурор.

Пред съдебната власт трудностите също ще бъдат осезаеми. Работещите в системата имат необходимите ресурси – добри инфраструктурни условия за работа (да не забравяме незавидното положение на СРС/СРП преди години), натовареността намалява и в съда, и в прокуратурата, възнагражденията са високи. Вече на конституционно ниво са закрепени и гаранции за самоуправление на съдиите и автономност на прокурорите. Предвид създадените условия е време да покажат професионална зрялост или поне да започне процес по съзравяне, свързан с носенето на отговорност и тотално еманципиране от неправомерни влияния. Място за оправдания няма.

Лакмус

През 2024 г. предстоят редица избори за попълване на състава на различни органи за съдебната (и не само) власт. Назначенията в тези органи ще бъдат своеобразен тест доколко мотивацията зад промените е била автентична или има други вложени интереси. Обсъждания за попълване на квотата на НС в КС вече текат, а имената, които са на фокус в медиите, не остават впечатление за високи професионални и морални качества. Изборът на съдии от съдии в квотата им във ВСС ще е ключов и ще разкрие професионалния им етос и реалното ниво на независимостта им. По време на последния такъв бяха изнесени данни за извършено престъпление и манипулиране на вота. Дори по-тревожни бяха съобщенията за съдии, които малодушно са дали талоните си за гласуване на съответните председатели. В резултат на това бяха избрани само председатели и зам.-председатели на съдилища. За квотите, избирани от парламента, от особено значение ще е подборът и качествата на членовете на ВПС. Възможността за прокрадване на политическо влияние през тях е голяма, затова контролът на „входа“ е водещ. С не по-малко значение ще бъде и изборът за председател на ВАС, тъй като това е съдът, който следи за законосъобразността на актове на властта и решенията на на ВСС/ВПС. А слухове кой ще е той вече витаят. Изборът му, както и този за нов главен прокурор, ще е в ръцете на новите състави на съответните съвети. Т.е. залогът е голям, процесът на политически договорки ще е динамичен и парцелирането на влияние между политическите партии изглежда неизбежнo.

Непрозрачните избори обаче или изборите на компрометирани лица ще означава, че вълкът реформите си мени, но нравът – не. Това пък вещае, че дългосвирещата плоча ще започне да прескача и пак ще слушаме един и същи шлагер години наред. Всъщност, ако искаме да се ориентираме точно какво и кога предстои, ще е най-сигурно да изчакаме отговорите в следващите интервюта на Пеевски

*Авторът Еатерина Баксанова е част от Правната програма на ИПИ от началото на 2019 г., където продължава да развива и надгражда дългогодишния си опит в областта на устройството и организацията на съдебната власт и нейната независимост. Автор е на публикации в български и международни издания в областта на съдебната независимост, фунционирането на съдебната власт, възстановителното правосъдие и др. Работила е както в неправителствения сектор, така и в международни организации (ООН).

Източник: ИПИ

Четете още новини в секция „България“