Според предварителните данни и снимки катастрофата се е случила на входа на Варна откъм Аксаково, там където ул. „Добруджа“ се пресича с път 29, непосредствено до Автомивка „Трафик“. По снимките ясно се различават същите табели и указателни знаци.

От страната на ул.“Добруджа“ действително има знак стоп, който задължително трябва да се спази от водачите, поради големия трафик по другия път, който няма разделителна линия.

Път 29 на това място представлява десен завой (ако следваме посоката на движение на колата на НСО) със сравнително голям диаметър около 400-600 м. Независимо от това обаче, завоят е доста остър, толкова, че при движението на колите към Варна, първата възможност на водачите да видят спряла кола на знака стоп (както и самите водач да имат пряка видимост един към друг) е на около 140 м от кръстовището (вижте лилавите стрелки на илюстрацията). Там има буйна растителност, табели и крив път.

При пътни произшествия, както и проектирането на пътища и автомобили се следват законите на физиката, и там има формули за измерване на спирачен път, сцепление на пътя и пр. Една от тях, за спирачния път, може да се изведе с формулата S=V*V/(2fg) в метри, където:

S – спирачен път (м)

V – скорост на движение (в м/сек)

f – коефициент на сцепление

g – земното притегляне, равно на 9,81 м/сек

Понеже скоростта е на втора степен, спирачният път не е пропорционален на нея. При 2 пъти по-голяма скорост, спирачния път е 4 пъти по-голям. И по тази формула, и да приемем, че имаме сух асфалт, спирачния път при 60 км/ч e 15-18 е 15-18 метра, но при 120 км/ч е над 60-65, и то при сух асфалт и идеални гуми и спирачки. Като добавим и времето за реакция на шофьора, когато види някой на пътя, което е 1-2 сек, и се оказва, че разстоянието от 130 м може да е достатъчно да се спре , ако се кара с 60 км/ч, но ще е крайно недостъпно при скорост над 100. При мокра настилка например спирачния път може да стигне и 200 м..

Към факторите тук добавяме и следните неща

1. Освен че завоят е десен и не осигурява добра видимост , там има и няколко големи табели и дървета (вж. снимките), които допълнително затрудняват видимостта между двамата водачи. Т.е. ако при оптимални условия от максимална видимост между двамата водачи от 137-140 м, тук нещата са допълнително усложнени и е възможно пострадалият водач да е спрял на знак стоп, да е изчакал, и когато е тръгнал, да не е видял изобщо друга кола отляво.

2. За 2-4 секунди колкото ще отнеме на един автомобил от спряло положение да навлезе в платното, една кола с 60 км/ч би изминала 50 на метра, но една кола движеща се над 110-120 – би изминала над 100м., т.е. практически е почти невъзможно да се спре и да се избегне катастрофа.

Именно затова там, трябва да има ограничение от 50-60 км/ч , защото дори всеки един шофьор по ул. „Добруджа“ да спира на знака Стоп, то ако друг автомобил се движи с над 90 км/ч – вероятността твърде късно да види навлизащ в платното откъм път 29 е много голяма.

Компетентните органи ще трябва да изяснят детайлите, кой е спрял, кой с колко е карал, дали тези табели допълнително са попречили на видимостта и пр. Това изследване е само за да предупреди други шофьори, че дори спирането на знак Стоп, не винаги е гаранция за безопасност. Няма никакво значение дали някой бил с пусната лампа или не – при остър завой и малка видимост, винаги се рискува някой отнякъде да изскочи в последния момент.

Според всички анализи, от вида на смачканите автомобили става ясно, че скоростта е била голяма. Ако това е така, за къде точно са бързали Кирил Петков и компания, и защо не са попречили на шофьора да кара неразумно бързо?

Знаете ли, че в Щатите и други западни страни има закони, които наказват дори пътниците, ако са съучастници и подбуждали шофьора да кара пиян или бързо ( Encouraging Speeding ).

Екип на ИПБ