След серията тежки катастрофи през последните дни отново се появиха въпроси дали мантинелите по българските пътища са достатъчно безопасни. Според Христо Радков от Българското обединение на шофьорите обаче вината не трябва да се търси в ограничителните съоръжения.
По думите му мантинелата може да не изпълни предназначението си при определени обстоятелства, но не може да бъде причина за самата катастрофа.
„Ограничителното съоръжение не може да е причина за настъпване на инцидент. То може да не е удържало, може да е направило всичко друго, което не би трябвало да направи, но не може да предизвика инцидент“, заяви Радков.
„Спуканата гума не обяснява всичко“
Експертът коментира и последния тежък инцидент, при който шофьорът обясни, че е загубил управление заради спукана предна лява гума.
Според Радков това не е достатъчно обяснение.
„Има някаква друга причина. Дали е техническа, дали нещо друго. Да предположим, че се движи с 90 км/ч, няма как автомобилът да промени траекторията си толкова рязко, че да премине косо през мантинелата“, посочи той.
Защо мантинелите са по-безопасни от бетонните прегради
Христо Радков припомни, че е участвал в работната група, изготвила последната наредба за ограничителните съоръжения по пътищата. По думите му документът е разработван близо две години, влязъл е в сила през 2024 г. и всички новоизградени пътища трябва да отговарят на тези изисквания. Същевременно и съществуващата инфраструктура трябва постепенно да бъде приведена в съответствие с новите стандарти.
„Честно казано, нямам никаква идея защо е даден срок от 10 години, за да бъдат приведени съществуващите пътища към новите изисквания“, коментира експертът.
Той категорично се обяви против идеята магистралите да бъдат оборудвани с бетонни разделителни съоръжения. Според него металните мантинели поемат голяма част от кинетичната енергия при удара, което намалява силата на сблъсъка и позволява автомобилът да се върне на платното с по-ниска скорост.
„При удар в бетонно съоръжение е като при билярда. Топката се удря в борда и се връща почти със същата скорост. Променя се единствено траекторията на движение“, обясни Радков.
Къде са подходящи бетонните прегради
По думите му подобни съоръжения имат своето място, но само в участъци с по-ниска скорост на движение. Той даде за пример тунела „Люлин“ в София, където бетонните ограничители са подходящо решение заради спецификата на трасето и по-ниската скорост на автомобилите.
Докато общественият дебат отново се фокусира върху качеството на пътната инфраструктура, експертите напомнят, че най-честите причини за тежките катастрофи продължават да бъдат човешките грешки, техническите неизправности и несъобразената скорост, а не самите предпазни съоръжения.
Източник: БНР
