Основният пакет законодателни промени – който трябваше да направи Европейската зелена сделка огромен успех както за европейските граждани, така и за планетата – се наричаше „Готови за 55“. Идеята беше, че с него Европейският съюз ще се подготви още през 2030 г. да изкачи едно връхче – 55% намаление на въглеродните си емисии спрямо 1990 г. – по пътя към великата цел – пълната декарбонизация на икономиката през 2050 г.

Междувременно обаче по света се случват разни нормални за историята събития – епидемии, войни, кризи. Комбинацията им с умопомрачителната европейска наивност води до доста неприятни резултати.

Вчера например цената на природния газ на хъба в Холандия достигна 55 евро/MWh. Това не е просто някакъв еднократен скок, а резултат от постепенното й вдигане вече повече от година, както ясно се вижда на първата графика. Втората пък показва същата тази цена (но в $/mmBtu) и сравнение с цената на продажба на електричество от въглищните ТЕЦ в Европа (сивата зона). Виждаме, че от началото на 2025 г. въглищното електричество е по-евтино от газовото. И това се случва въпреки ужасните 80 евро/тон СО2, които толкова много тежат на първото.

Ето простата сметка за променливата компонента на газовите ТЕЦ при такава цена на газа и емисиите:

55 евро/MWh x 45% КПД = 240 лв./МWh => гориво

80 евро/тон СО2 х 0.45 тон СО2/MWh = 70 лв./MWh => емисии

От другата страна слагам нашите ТЕЦ, които използват нискокалорични Маришки лигнити:

87.35 лв./ТУГ (тон условно гориво) х 0.45 тона/MWh = 40 лв./MWh => гориво

80 евро/тон СО2 х 1.32 тон СО2/MWh = 207 лв./MWh => емисии

Това са основните променливи разходи за централите. Към тях трябва да се добавят и разни други + фиксираните, за да имаме пълната картина, но горните стигат за целите на бързото сравнение.

Ясно видими са няколко извода:

1. Не е случайно, че лигнитните ни ТЕЦ, вкл. тези в цяла Европа, работят толкова активно в последните няколко месеца. При такива цени на газа и квотите въглищата са напълно конкурентни.

2. Горивната компонента на нашите лигнитни ТЕЦ е забележително евтина (40 лв./MWh). В отсъствието на плащания за въглеродни квоти цените на газа трябва да паднат 5 ПЪТИ (да се изравнят със САЩ или Русия) – практически невъзможно – за да могат газовите ТЕЦ да се конкурират с мръсния местен лигнит. Подобно е положението и в Германия, Полша и др. страни в ЕС.

3. Дори цената към „Мини Марица-изток“ да се увеличи с 50%, разходите на нашите ТЕЦ няма да се променят съществено. Това обаче ще изкара мините от финансовия колапс и ще им даде възможност да инвестират в критично нужни дейности, вкл. рекултивация от собствените си приходи. Няма да има нужда повече да бъдат „спасявани“, защото държавата днес всъщност ги спасява от собствените си глупави политики.

4. Ако утре плащанията за въглеродни квоти бъдат преустановени, цената на тока в България може спокойно да се върне на нивата под 100 лв./MWh и нашите ТЕЦ ще печелят добре – дори и при изпъление на т. 3.

5. При това положение газовите ТЕЦ в цяла Европа ще се ползват много по-малко – само за баланс и пиково потребление. Европа ще си върне голяма част от загубената енергийна независимост. Цените на газа ще паднат към по-нормални стойности, защото той няма просто да се гори за ток в огромни количества, а ще се ползва за дейности с повече добавена стойност – производство на торове, влакна, пластмаси, индустриални процеси, когенерация, отопление, транспорт. Точно за това се ползва природния газ навсякъде по света, където няма голям собствен добив и се разчита на внос. Затова там има индустрия, а тук скоро няма да има.

Не, Европа изобщо не е готова за 55:

– Нито за такава цена на газа, защото очевидно не може да я плати.

– Нито за такъв спад на емисиите, защото очевидно пак ни спасяват въглищните ТЕЦ с големите емисии.

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews