Докато управляващите продължават да говорят за прозрачност, почтеност и безкомпромисна борба с корупцията, кадровите решения в държавната администрация пораждат все повече въпроси.

По информация от източници в Министерството на отбраната за изпълнителен директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ се подготвя назначаването на Петър Костадинов. За негов заместник е предвиден Иван Кожухаров, по-известен в публичното пространство като Пингвина – бивш високопоставен митнически служител, чието име през годините многократно е било свързвано със скандали.

Още през 2021 г. медийни публикации припомниха, че Иван Кожухаров е бил заместник-началник на ГКПП „Калотина“ в периода 2002–2008 г., когато е отстранен след серия скандали в системата на митниците. Тогавашният директор на Агенция „Митници“ Христо Кулишев дори публично настоява за оставката му, като според публикации е поставил въпроса и пред прокуратурата.
Името на Кожухаров беше замесено и в обществен дебат за необяснимо имуществено състояние след появата на информация за луксозен имот с разгъната площ от близо 700 квадратни метра в софийското село Мало Бучино.

Днес, години по-късно, същият човек отново получава ключов управленски пост в структура към Министерството на отбраната.

Още по-притеснителен е фактът, че според информация от запознати среди в новото ръководство като главен секретар се предвижда да бъде назначена и Мария Москова.
Така се оформя екип, около който вече тегнат сериозни въпросителни.

По данни, с които разполагат медии и източници от сектора, понастоящем във Военна прокуратура се води досъдебно производство, свързано с обществена поръчка за ремонт на хотел „Олимп“ в Боровец. Според твърденията изпълнителят е получил значителни средства по договора, без проектът да бъде реализиран в пълен обем, като щетите за държавата тепърва се изясняват от разследващите органи.

Разбира се, всяко лице следва да се счита за невинно до доказване на противното от компетентен съд. Но обществото има право да задава въпроси.

Какви са критериите за подобни назначения?

Защо хора, чиито имена години наред присъстват в публикации за скандали, съмнителни обществени поръчки и проверки на прокуратурата, отново получават достъп до управлението на държавни структури?

Това ли е обещаното ново начало?

Това ли са хората, които трябва да гарантират прозрачност при управлението на държавната собственост?

Това ли е екипът, който ще води битката срещу корупцията?

Защото, когато едни и същи имена продължават да изплуват отново и отново в различни държавни структури, обществото неизбежно започва да се пита дали наистина се води борба със стария модел, или просто старият модел сменя табелата на вратата.