Владимир Путин не се събуди на 24 февруари 2022 г. и не реши: „Мисля днес да нападнем източна Украйна“, нито кампанията на САЩ за разширяване на НАТО в Украйна беше маневра в последния момент. (Документи на Държавния департамент на САЩ показват, че бъдещото членство на Украйна е било обсъждано още през 1994 г.)
Така започва изключително любопитен материал на америкаския анализатор и бивш дипломат Алън Уотсън.
Алън Уотсън разкрива истината за войната в Украйна: КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО!
9 февруари 1990 г.:
В сделка, одобрена от Михаил Горбачов, последният лидер на Съветския съюз, като компенсация за приемането на германското обединение в НАТО, държавният секретар Джеймс Бейкър обеща, че НАТО няма да се разширява „нито с инч на изток“.
They promised NATO would not expand to the East!
At the🇩🇪reunification meeting (GDR and FRG) in 1990,🇩🇪Foreign Minister Hans-Dietrich Genscher told his US counterpart, James Baker, that NATO would not expand to the East.
Present also is E. Schevardnadze, Soviet Foreign Minister. pic.twitter.com/pIvSMNMQfi— Ignorance, the root and stem of all evil (@ivan_8848) February 23, 2022
Лидерите на САЩ, Европа и Германия дават изрични гаранции на Горбачов, че НАТО няма да се разширява на изток в бъдеще. Горбачов приема тези гаранции като „обвързващо споразумение“. Впоследствие съветските лидери вземат решения на тази основа и действат съобразно тях – изтеглят Червената армия от Германия и разпускат Варшавския договор.
12 март 1999 г.:
Клинтън е президент. Чешката република, Унгария и Полша стават членове на НАТО. Отслабена след разпадането на Съветския съюз, Русия, ръководена от Борис Елцин и контролирана от група олигарси, не може да направи нищо, за да попречи на това. Безсилен, Елцин е „ядосан“ на „своя приятел Бил Клинтън…“.
29 март 2004 г.:
Джордж У. Буш е президент. Още седем източноевропейски страни се присъединяват към НАТО: България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения – най-голямата вълна на разширяване на НАТО досега.
Април 2008 г.:
На срещата на НАТО в Букурещ Джордж У. Буш обявява, че Украйна и Грузия са на „непосредствен път към НАТО“. Бил Бърнс, посланик в Русия, изпраща меморандум до държавния секретар Кондолиза Райс. „Всички“, пише той, „руски политици ми казват, че Украйна е най-червената от червените линии“ – „Ньет означава ньет“.
22 февруари 2014 г.:
Точно когато зимните олимпийски игри в Сочи са в разгара си, в Киев избухва насилие. Служителката на Държавния департамент Вирджиния Нуланд се хвали, че от „Оранжевата революция“ през 2004-2005 г. САЩ са похарчили 5 милиарда долара за смяна на режима в Украйна. Снайперисти на покривите на сгради на НАТО убиват както протестиращи, така и полицаи, принуждавайки демократично избрания президент на Украйна Виктор Янукович да напусне страната.
On 12 April 2014, a group of armed Russian citizens seized key building in Sloviansk, Donetsk region, east Ukraine. It led to occupation of the city by DPR militias for 84 days.
This is how Russia began the war in Donbas 11 years ago.
1/2
— Alexander Kokcharov (@alex_kokcharov) April 12, 2025
2 май 2014 г.:
Докарани с автобуси от Киев в Одеса, бандити от „Десен сектор“, въоръжени с бейзболни бухалки, се изправят срещу етнически руснаци, протестиращи срещу преврата. Когато протестиращите се скриват в Дома на профсъюзите, сградата е подпалена. 48 души са изгорени или пребити до смърт – това е точката, от която няма връщане назад в гражданската война в Донбас.
11 февруари 2015 г.:
Путин и украинският президент Порошенко се срещат с френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел в Беларус, за да преговарят за споразуменията за прекратяване на огъня в Минск. Лидерите се споразумяват за сделка, която би сложила край на боевете – предоставяне на автономия на рускоговорящия Донбас. Но поредните украински правителства отказват да приложат споразумението.
Германският канцлер Меркел по-късно признава, че Минск е бил тактика за отлагане, за да позволи на Запада да изгради украинската армия според стандартите на НАТО.
17 декември 2021 г.:
Екипът на Байдън отхвърля предложените от Путин споразумения за взаимна сигурност, които биха оставили „неутрална“ Украйна непокътната. В продължение на години Русия се опитва да убеди американските администрации, че Украйна е неприемлива като член на НАТО, но руските опасения са отхвърлени. През декември 2021 г. екипът на Байдън настоява: „Русия не казва кой може да се присъедини към НАТО“.
18 февруари 2022 г.:
По време на Зимните олимпийски игри в Китай Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) документира, че Украйна е засилила артилерийските атаки по линията на съприкосновение.
(От преврата в Киев през 2014 г. въоръжените сили на Украйна, включително неонацистите бандеровци, са убили хиляди етнически руснаци в Донбас.
19 февруари 2022 г.:
Поканен да говори на Конференцията по сигурността в Мюнхен, украинският президент Зеленски заявява: „Украйна ще получи и ще разположи ядрени ракети“.
20 февруари 2022 г.:
В предаването „60 минути“ на CBS украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба заявява: „Украйна никога няма да спази примирието от Минск“.
21 февруари 2022 г.:
Русия пленява украински войник и убива петима други, докато преминават границата с Ростов. Русия научава, че нахлуването в град Донецк е неизбежно и признава отцепилите се области Донбас и Луганск за независими републики.
24 февруари 2022 г.:
С около 90 000 войници Русия започва „специална военна операция“ – не „пълномащабна инвазия“. Позовавайки се на принципа на ООН „Отговорност за защита“, Русия се намеваи в осемгодишната гражданска война в Донбас, след като всички дипломатически перспективи са се провалили.
Another convoy of motor vehicles and armored vehicles of the Russian troops is moving into the zone of a special military operation pic.twitter.com/bxfF4H7ZsE
— Sprinter Press (@SprinterPress) April 8, 2023
Април 2022 г.:
Шеста седмица от войната, руски и украински преговарящи се събират на мирни преговори в Истанбул. По-късно украинският дипломат Олександър Чалий си спомня: „Путин се опита да направи всичко възможно, за да сключи споразумение…“ [Предварителното споразумение щеше да остави „неутрална“ Украйна непокътната.]
На 1 април USAID разкри фотографски доказателства за „масово клане“ в Буча и финансира пресконференция с участието на американски обществени личности
Проблемът: четири дни по-рано на пресконференция кметът обявява, че руснаците са се оттеглили от града [и не съобщи, че е имало масово клане].
След като руснаците се оттеглят доброволно, режимът разпръсква по улиците тела, сред които има както актьори в чували за трупове, така и наскоро убити „руски колаборационисти“ от околностите на Буча, давайки повод на „възмутените“ Джо Байдън и Борис Джонсън, които пристигат без предупреждение в Киев, да наредят на Зеленски да „продължи да се бори“.
„Ако САЩ, Великобритания и ЕС продължат да отхвърлят руските предложения за дългосрочно, общоевропейско мирно споразумение – както Путин предложи през декември 2021 г. – руската армия ще продължи да напредва към Харков на север и Одеса на Черно море. Както Путин и външният министър Сергей Лавров подчертаха: Няма да има Минск III“, пише в заключение на ретроспекцията си Алън Уотсън.
Превод:SafeNews
