Един от задържаните и осъдени по бързата процедура българи в Скопие даде специално интервю пред SafeNews.bg часове, след като бе освободен и се прибра благополучно при семейството си. Пред нашата медия той разказа подробно историята около гостуването и ареста си преди футболната среща между българския Левски и македонския Шкупи от втори предварителен кръг на Лигата на конференциите.

Ангел Иванов е от град Варна. На 27 юли тръгва по тъмно от морската ни столица, за да пропътува близо 760 километра, за да стигне до столицата на Северна Македония.

С група приятели минава през София, където в 9:00 ч. има сборен пункт на стадион „Георги Аспарухов“ между организираните привърженици и фенклубове на „сините“. По-голяма част от феновете са взели решение да пътуват групово, тъй като са предупредени, че може да има проблеми и напрежение в съседната държава. До напускането на българската граница (през ГКПП Гюешево) българската колона няма никакви затруднения. След това те са подложени на многократни щателни проверки, спирания и бавене по пътя, грубо отношение от местните власти.

До Скопие агитката стига с полицейски кордон, който ги съпровожда до предварително определената за българските привърженици „Meeting Point“. Сборният пункт е паркинг в близост до сектора за гости на стадион „Тоше Проески“, охраняван от огромен брой местни полицаи.

В тези минути цари настроение сред феновете, еуфория от предстоящия мач и никакво напрежение. Тогава родната група чува, че две български коли са нападнати от фенове на Шкупи, и има наръган привърженик на Левски в критично състояние. Информацията изнервя обстановката.

Наближава началният час за футболния двубой и привържениците се отправят към трибуните.

„Минахме три щателни проверки преди да влезем на стадиона. Полицаите се държаха много грубо и агресивно спрямо нас. Все едно сме животни. Събуваха ни, изхвърляха всичко – монети, запалки, ключодържатели, слушалки за телефон, зарядни за телефон, дори искаха ключове от домовете ни да изхвърлят… Не просто да ги оставим някъде и да ги вземем после, а направо ги хващаха и ги хвърляха настрани. Никъде не съм виждал такова отношение“,

разказва Ангел.

Той успява да премине контролно-пропусквателните пунктнове и влиза на стадиона.

„Бях жаден и видях, че има сергия с вода, безалкохолни и бира. Отидох да си купя и в този момент стана някакъв проблем с други момчета. Настана суматоха, жандармерията дойде и започна да разбутва хората“,

спомня си Ангел. Той става един от 19-те задържани българи. Категоричен е, че не е участвал в боя.

„Сложиха ни белезници и тръгнаха да ни водят към полицейския бус. Ние бяхме повече хора, отколкото имаше място. Навряха ни 7 души в буса. Нямаш никакво пространство. Все едно прибираха бездомни кучета – нямаше седалки, нямаше нищо… Пълна трагедия!“

Ангел казва, че всичко това е било документирано от български полицай, който е снимал с телефона си, но след това е бил заставен от македонските си колеги да изтрие записа.

„Интересното е, че точно преди да ни качат, дойде един човек с черни дрехи. Беше българин и снимаше с телефона си. Македонските полицаи започнаха да му се карат, взеха му телефона и изтриха снимките. Малко по-късно разбрахме, че това е един от българските полицаи, които са били командировани с агитката. Цивилен полицай, но носеше на врата си официален бадж, като на делегатите от УЕФА. И същият по-късно ни оказа голяма помощ.“

Задържаните българи получават шанс да се свържат с близките си, за да предупредят къде се намират.

„Качиха ни в буса и ни дадоха точно по 1-2 минути да се обадим на някой близък да кажем къде сме, без да обясняваме много. Реакцията на повече беше „ти майтап си правиш“, а ние трябваше да сигнализираме да ни се търсят адвокати, да се свържат с посолството…“

Коренно противоположно отношение получават българите, когато пристигат в районното управление.

„Аз бях с още девет човек в районното и никой друг не познавах. Там помолих полицая да отпусне малко белезниците, защото целите ми китки вече бяха в рани. Обяснихме, че няма къде да бягаме, защото личните ни карти са в тях. Свалиха ни белезниците и ни разпределиха по двойки. Започнахме да пишем обяснения и да попълваме някакви документи. Първоначално ни заплашваха с всякакви версии – от затвор, до черен печат, големи глоби. Един полицай каза, че глобата е 500 евро и аз му отвърнах, че по-добре да ги лежа, защото жена ми ще ме убие като чуе колко е сумата.“

Всички фенове, които са били задържани, минават проверка през дрегер. Резултатът на Ангел е 0,11, тъй като е изпил само 1 бира при пристигането в Скопие.

„Подписах се върху един документ, че съм задържан и върху друг, че съм дал проба на дрегер. Имаше един полицай, който през цялото време гледаше видеокадри и се опитваше да разпознае някой измежду нас по тях. Но нищо не намери. Не спираше да ни дразни и да задава провокативни въпроси и след като няколко пъти му възразихме устно, ни събраха на всички телефоните.“

Местните власти правят снимки на всеки един поотделно и след това качват задържаните на друг етаж в районното, събирайки всички в обща стая.

„Беше като конферентна зала и там трябваше да ни съдят по бързата процедура.“

Обвинението към повечето е за „нарушаване на обществения ред“, а глобата за това е 160 евро. 17 души я получават, а другите двама са осъдени на 250 евро за „посегателство към длъжностно лице“. Докато се случва това в районното, арестуваните българи нямат никаква представа, че агитката на Левски е отказала да напусне стадион „Тоше Проески“ над три часа след края на срещата в знак на протест и че е събрала сумата, за да плати глобите на задържаните момчета.

„Аз бях сигурен, че хората от моята кола няма да тръгна без мен. Към 3 ч. през нощта, един от полицаите ни каза: „Вашите хора са ви събрали пари“. Тогава успяхме да се свържем и с консула и той потвърди, че сумата е у него.“

Осъдени са официално към 4:00 ч. местно време. Тъй като банката, в която глобата трябва да бъде внесена, отваря чак в 8:00 ч., е трябвало да се чака. Ангел казва, че след ареста полицаите са се държали изключително добре. Водили са спокойни разговори, дори и на други теми, през цялото време.

„Бяха много любезни. Един от полицаите ни даде на всички интернет, за да се свържем с близките. Носеха ни вода и храна.  Друг полицаи беше успял да вземе пари от българския консул и с тях ни купи закуски. Питаха ни какво искаме да ядем. Донесоха ни страхотни баници с кашкавал, шоколади, кисело мляко, коли, газирани води и др.“

Ангел твърди, че никой от ПФК Левски не се е свързал с тях или не ги е потърсил. Консулът е дошъл само в началото на ареста и втори път –  сутринта за освобождаването. Той е благодарен на двама служители на Столична  дирекция на вътрешните работи (СДВР), които са били командировани за мача, които са оказали голяма загриженост и пълна подкрепа през цялото време.

„Те писаха доклади, като обясниха на македонските си колеги, че българите са били провокирани още от границата, че групата е била изнервена заради отношението и след новината за наръгания привърженик.“

Ангел вече си е у дома при близките и очаква с нетърпение реванша между Левски и Шкупи, който е на 3-ти август на стадион „Георги Аспарухов“. Българският тим спечели първия мач с 2:0.