Когато става въпрос за енергетика, в България обикновено чуваме или гласа на политическите „калинки“, или тежките заклинания на платени лобисти, но рядко се вслушваме в хората, които реално са газили в калта на обектите и са управлявали милиардни активи.

Един такъв глас, тясно свързан с нашия край, е този на Симеон Белорешки – инженер по автоматизация и възпитаник на Американския университет в Благоевград.

Неговата биография е като учебник по енергийно строителство

От ръководител на проекти в ТЕЦ „Бобов дол“ и модернизацията на блоковете в „Марица-изток 2“, през работа в „Лукойл Нефтохим“, до високите управленски етажи в Близкия изток. Именно този огромен практически опит му дава правото да говори без заобикалки за това, което той нарича „енергийно зомби“ – темата за шистовия газ, която у нас се възкресява винаги точно преди избори или в моменти на геополитическа криза.

Белорешки прави един много интересен паралел с историята ни и слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. 

Той припомня, че тогава България е вряла и кипяла от ентусиазъм, но на младите идеалисти им е липсвала както визията, така и ресурсът да подготвят нещо толкова мащабно. Днес ситуацията изглежда плашещо позната, когато говорим за енергийна независимост. Инженерът е категоричен, че в момента, в който се заговори за криза с доставките, веднага се изважда темата за шистовия газ, както се случи при посещението на Майк Помпео в София.

Според него обаче това е по-скоро опит за отвличане на вниманието, отколкото реална стратегия за бъдещето

Той припомня, че България имаше своите златни години в газовия сектор, когато държавни дружества оперираха в Либия и разполагаха с кадри на световно ниво, но приватизацията и липсата на държавническа мисъл прокудиха специалистите ни в чужбина, оставяйки терена на политическите интриги.

Размишлявайки върху мораториума за шистовия газ, Белорешки разбива един от най-големите митове – че той е наложен заради натиск от „зелените“ организации. Истината според него е много по-цинична. Забраната е била изцяло външна поръчка, тъй като е влизала в директен сблъсък с интересите на „Газпром“. Дори и без да се стига до реален добив, самото доказване на търговски залежи би дало на България огромен коз в преговорите за цената на газа, принуждавайки руснаците да свалят картите.

Поради тази причина всички сили са били хвърлени на амбразурата, за да се спре проучването още в зародиш

Инженерът обаче предупреждава, че дори и да нямахме мораториум, „шистовата революция“ не е универсално хапче за всяка държава. Той посочва примера на Полша, където при идеална административна среда американското ноу-хау се провали заради специфичните геоложки особености на Европа, които нямат нищо общо с тези в Тексас.

Статията на Белорешки обръща сериозно внимание и на екологичните рискове, които не бива да се пренебрегват с лека ръка

Той признава, че фракингът носи риск от индуцирани земетресения, породени от обратното нагнетяване на вода в земните пластове – проблем, който спря добива дори в най-голямото находище в Нидерландия.

В типично американски стил огромни ресурси бяха вложени в подобряване на технологиите, но този мащаб е непостижим за малка България. Вместо да се фокусираме върху една изцяло „вносна“ и рискова технология, специалистът пита защо не обръщаме внимание на по-лесните алтернативи.

Той напомня за възможностите за газификация на въглищни блокове, успешно прилагани в Австралия, или за участие с финансиране в регионални проекти като терминали за регазификация или румънската добивна инфраструктура.

В заключение, студентът от Американския университет в Благоевград ни призовава да спрем да вярваме на „активни мероприятия“, маскирани като загриженост за българската независимост. Той разчита визитата на Помпео и шума около нея като политически театър, целящ да атакува определени правителства и да активира стари страхове. А тези страхове си имат източник.

SafeNews припомня, че още преди години държавният секретар на САЩ Джон Кери посети България, за да разговаря с властите по икономически въпроси

Кери посочи, че е било отделено много време за обсъждане на енергийната сигурност, подчертавайки, че България трябва да намери нови източници.

Ходът на Вашингтон бе направен на фона на подновените обвинения, че Русия е успяла да блокира търсенето на шистов газ в България чрез държавната си компания „Газпром“ и с помощта на сенчеста, но добре финансирана кампания, за да защити доминиращата си роля в енергийната сфера в региона.

„Заедно със силния спад на цените на горивата, хидравличното разбиване е най-голямата заплаха за руското финансово и политическо влияние в Европа и за бъдещето на руските данъчни постъпления“, казва Кийт Смит – бивш посланик на САЩ в Литва.

Той и още няколко бивши американски и европейски представители и енергийни експерти казват, че заедно с чуждестранни консултанти в Брюксел руски длъжностни лица са подкрепяли финансово протестите срещу хидравличното разбиване в няколко европейски страни.

Според Белорешки истинската независимост идва не от сляпото следване на технологии, които не владеем, а от пълната ни интеграция в западния енергиен блок и отстраняването на „Генералния щаб“ – онези сенчести фигури, които поставят чуждите интереси пред националния интерес.

Само когато премахнем външното влияние от уравнението, българската енергетика ще спре да бъде заложник на геополитическите бури и ще започне да работи за хората, които днес плащат цената на политическото безхаберие.

Източник: Топпреса, Барометър