Пак ви казвам, отидете в Италия, отидете, платете си, работете пет години в някое село в Сицилия и се върнете щастливи тук. И ако си мислите, че в чужбина всички ви чакат с отворени обятия в лекарските среди, желая ви успех. Желая ви успех, една система празни места не държи. Ако вие не работите тук, ние ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата“.
Това изказване на Тошко Йорданов незнайно как взриви не само социалните мрежи, но и политиците, които са оперирани от чувствителност по социалните теми.
Стигна се до там и президентът Румен Радев да коментира изказването, иронизирайки този тип политическо говорене като заяви:
„По тази логика, дайте да си внесем депутати за по 500 лева, може те да бъдат по-отговорни и по-ангажирани с младите хора на България“
Седмици преди това пък всички ние бяхме разтърсени от кадри и разкази за нечовешкото отношение към възрастни хора. Оказа се, че липсата на контрол и адекватни мерки е позволила на шепа безскрупулни лица да създадат и управляват с години така наречените „Домове на ужасите“ играейки си с живота на стотици, чиято единствена вина е безпомощността.
В този ред на мисли днес ще говорим не само за младите медици, обект на политическите престрелки, които искаме да задържим у нас, но явно незнаем как. Ще говорим и за бъдещето на здравеопазването и социалната ни политика като цяло, защото освен медиците, проблеми има и с медицинските сестри, проблеми има и в Спешна помощ, оказа се проблем има и с това да изживееш старините си спокойно и с достойнство.
Проблеми има, но решението, което чакаме от години къде е?
Пред камерата на SafeNews застава доц. д-р Димитър Гугутков, изпълнителен директор на медицински комплекс „Доверие“.
Цялата интервю с доц. д-р Димитър Гугутков, гледайте във видеото на SafeNews:
Доц. д-р Димитър Гугутков определи изказването на депутата като „Тежка обида към институцията лекар“ и подчерта, че такива изказвания са абсолутно недопустими.
„Това трябва да има последствия, които да служат за назидание на всички, които се опитват да разрушат една все още работеща система.“
Специалистът отбеляза също и нещо, което никога не бива да забравяме, а именно, че всеки един от нас, рано или късно се нуждае от помощта на лекарите, които спасяват животите и се грижат за здравето на нас самите, на нашите деца, на нашите родители и близки .
Доц. Гугутков сподели и за личния му опит в набавянето на медицински персонал от чужбина. Оказало се, че желаещите не са кой знае колко, а предложенията са от страни като Таджикистан. Заплатите определено били далеч повече от определените от Тошко Йорданов, 500 долара, но по големия проблем бил, че въпросния медицински персонал се оказал без абсолюно никаква квалификация.
Необходима е спешна промяна в законите
На въпроса ни как може да се разреши проблема, така че да не принуждаваме младите медици да търсят препитание в чужбина, където между другото българските лекари са високо ценени и търсени кадри, доц. Гугутков сподели, че проблема ще съществува, докато не се променят законите, които към момента не позволяват специализантите да работят с пациенти.
Проблемът Спешна помощ
Относно от години наболелия проблем с липса на кадри в Спешна помощ, специалистът заяви, че решението е много просто и не се налага ние да го измисляме. Според него лекарите трябва да бъдат заместени от парамедици, каквато е и практиката в редица развити страни. Беше категоричен, че заплащането трябва да е достойно, както и че нападенията над екипите трябва да се криминализира, а на хората, които ползват Бърза помощ като таксита трябва да бъдат налагани солени глоби.
„Къщите на ужасите“
По повод темата за домовете за възрастни хора, които станаха известни в публичното пространство като „Къщите на ужасите“, доц. Гугутков заяви, че държавата тотално е абдикирала от грижата за възрастните хора. Той напомни, че никога не трябва да забравяме, че всеки един от нас е потенциален жител на такъв вид домове. Каза също, че и хората от които зависи това един възрастен човек да може да изживее старините си достойно, не трябва да забравят, че не са вечни и че в даден момент те могат да бъдат от другата страна на бариерата, а решенията взети днес да определят живота им след време.
