Изследване, което разкрива начина, по който определен вид птици обменя информация, донесе на учен престижната награда от 100 000 долара. Постижението се разглежда като важна стъпка към бъдеще, в което хората ще могат да водят смислена двупосочна комуникация с животните, съобщава The Guardian.
Престижно отличие за пробив в междувидовата комуникация
Тазгодишният носител на наградата Coller-Dolittle за двупосочна комуникация между видовете е д-р Джули Ели от Калифорнийския университет в Бъркли. Отличието ѝ е присъдено, след като успява да разкодира 11 основни сигнала от своеобразния „речник“ на зебровите финки и да установи какво означава всеки от тях.
Как общуват зебровите финки
Изследването на д-р Ели показва, че птиците използват специфични звуци, чрез които предават информация за своята самоличност, действията си и начина, по който се разпознават една друга. Особено важна роля играят индивидуалните „гласови подписи“, които позволяват на всяка птица да бъде различавана от останалите.
Освен това учената достига до още едно важно заключение. Тя установява, че зебровите финки по-често бъркат сигнали, които имат сходно значение, отколкото такива, които просто звучат еднакво. Това е сериозен аргумент в полза на теорията, че птиците възприемат смисъла на сигналите, а не реагират единствено на тяхното звучене.
Награда с мисия да промени отношенията между хората и животните
Наградата Coller-Dolittle е създадена през 2024 година по инициатива на фондацията на британския милиардер и финансист Джеръми Колър, в партньорство с Университета в Тел Авив. Основната ѝ цел е да стимулира научните изследвания, които разширяват познанията за животинската комуникация.
Освен ежегодните отличия за най-значимите научни постижения, организаторите са обявили и специална голяма награда от 10 милиона долара. Тя ще бъде връчена на екипа, който успее да разработи пълноценна двупосочна комуникация между човек и животно.
Повече от десет години изследвания и помощ от изкуствения интелект
Според д-р Ели, изборът на зебровите финки не е случаен. Те са изключително вокални птици, което осигурява огромен обем информация за анализ.
В продължение на повече от десетилетие учената наблюдава поведението им, записва техните вокализации и събира мащабна база данни. След това използва машинно обучение (AI), за да анализира начина, по който информацията е кодирана в различните звукови сигнали.
След анализа следват и практически експерименти, които потвърждават направените изводи. В един от тестовете птиците слушат различни звуци от собствения си репертоар. Чрез натискане на бутон те могат да преминат към следващия звук. Част от сигналите са последвани от награда под формата на семена. С времето зебровите финки се научават да пропускат онези звуци, които не водят до получаване на награда.
Сравнение със социалните мрежи
По думите на д-р Ели, поведението на птиците силно напомня начина, по който хората използват социалните платформи.
„Това наподобява гледането на видеа в социалните мрежи, когато потребителят преминава към следващо видео, ако началото му се стори скучно.“
Научната общност определя откритието като сериозен пробив
Проф. Джонатан Бърч, философ от Лондонското училище по икономика и член на журито на Coller-Dolittle, определя работата на д-р Ели като изключително научно постижение.
По думите му нейното изследване показва как науката може да премине от простото записване на хиляди животински звуци към реалното разбиране на тяхното значение.
Други впечатляващи проекти също се борят за разгадаване на животинските езици
Надпреварата за дешифриране на животинската комуникация продължава с още редица интересни разработки.
Екип от Франция показва как африканските раирани мишки използват ултразвукови писъци, за да разкриват своята самоличност.
Друг международен екип от Швейцария и САЩ установява, че маймуните бонобо комбинират различни звуци в последователности, които наподобяват човешки изречения.
Паралелно с това друга група учени изследва възгласите и виковете на шимпанзетата в Кот д’Ивоар, за да разбере по-добре начина, по който тези примати обменят информация.
Изкуственият интелект дава надежда за бъдещи открития
Макар учените да признават, че до изграждането на пълноценна двупосочна комуникация между хора и животни все още има много работа, бързото развитие на изкуствения интелект (AI) засилва оптимизма в научните среди.
Британският финансист Джеръми Колър е убеден, че подобен пробив вече не изглежда недостижим.
„Имам абсолютната вяра, че ще разбием кода до 2030 г. – пробив, който ще промени завинаги отношенията между хората и животните по целия свят“, категоричен е финансистът.
