Да, съществува такова нещо като „култура на оставката“ или още по-разгърнато: „култура на понасянето на отговорност“. Разбира се, тя е като скачен съд със силната гражданственост, която не се изчерпва с 300-те истерика във „Фейсбук“, а с възцаряването на особен политически климат и колективно обществено усещане, при които е прието, че човекът на властова позиция е като вид центурион, който отговаря за своите близо сто подчинени.
И ако някой от тези подчинени сгафи сериозно и провали целия легион, центурионът (или „хекатонтархос“ при древните гърци) се самопробожда с късия си меч „гладиус“ (откъдето и думата „гладиатор“) пред своя пряк началник, а не го местят на друга сладка работа в различна центурия, както правят в МВР.
Могат ли българските политици да носят отговорност?
Паралелът с организацията на римската войска в Републиката не е случаен – преходът от военна към политическа отговорност е извършен още някъде в древността, обаче бай български политик е роден да шикалкави, да вика „ама какво общо имам аз“ и като цяло, прави така, че у нас да няма култура на оставката. Подпомогнат не на шега и от липсата на истинска civitas, т.е. гражданствеността, за която стана дума.
Аз лично съм виждал само трима политици действително да подават оставка – Радан Кънев през 2017, Христо Иванов през 2024 и сега (ако му се доверим) Кирил Петков.
Виждал съм и славната Корнелия Нинова със според нея хитрия ход да подаде оставка като лидер на БСП, само за да чуе на поредното там сборище „на кого ни оставяш, мамо“. Не съм и няма да видя оставки в повечето други партии, освен ако няма случай, в който някой от трети или четвърти ред е хвърлен на лъвовете, за да сменим малък бушон.
Защо? Защото носенето на подобна отговорност липсва изцяло в умствения софтуер на българския политик. Ще ви дам забавен пример от последните дни, който не е строго политически, но ни подсказва много: норвежката държавна лотария праща някакво грешно съобщение на близо 50 000 човека, че печелят милиони, след което се извинява, а шефката, г-жа Тонье Сангстуен, подава оставка. Защо?
Защото я има културата на оставката. Г-жата е бивша легендарна хандбалистка, със сребърен медал за Норвегия от Олимпиадата в Барселона през 1992, плюс световна шампионка.
Но не само тя – оставка подава и министърката на културата и спорта (неприета от правителството на Йонас Гар Стьоре), заради една де факто технологическа грешка, която била донесла много мъка на въпросните там 50К участници в лотарията.
Каквито лидерите, такива и хората
Ето го отново „софтуерът“. Кирил Петков може да си говори колкото си иска за „нов стандарт в политиката“, но забравя едно важно нещо, което знаем и от велики сериали като „Сопранос“ – мафията никъде и никога не подава оставка. Тони Сопрано внимава да не разберат неговите, че ходи на психиатър, но когато се разбира (да пази Господ), просто „изчиства“ всички, които са разбрали, начело с племенника си.
В този смисъл – честито! Аз решително се съмнявам, че споменатите оставки в демократичната общност могат да доведат до някакво електорално „браво“ и връщане към 600-те хиляди гласоподаватели, тъкмо защото нямаме култура на оставката.
Мнозина, дори и без политическа полза, смятат, че ако подадеш оставка и поемеш отговорност, просто си някакъв балък. Дори ще ви предложа нова поговорка – like leaders, like people („каквито лидерите, такива и хората“), т.е. че мнозинството у нас, културно, мисловно и всякак, много прилича на своите основни политически лидери, а не обратното.
А нашите кога?
И това е симптом на множество обществени заболявания. Дори в Бангладеш миналата година Шейх Хасина беше принудена да се оттегли заради корупция, да не говорим за любимия ми Лувсанамасрен Оюн-Ердене, уж бивш бизнесмен, и премиер на Монголия.
А нашите кога? Ще ви кажа депримирано: никога. Ние просто нямаме европейска култура на политическата оставка. Властниците ни по културно начало не чувстват подобна необходимост, т.е. част от по-голямата култура на вечната липса на вина.
Засега в нашата антропологична теснотия имаме предимно хора, които подават оставките на други. От тяхно име, ако се наложи – като Цветанов и други. Тяхната не я чакайте.
Автор: Ивайло Нойзи Цветков, DW
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
