От оживения път A268 нищо не показва наличието на великолепно руско дипломатическо имение зад високите живи плетове и дървета, които ограждат главния път. Но там се намира дворецът на Путин в сърцето на Великобритания.
Входът на Seacox Heath с 50 стаи, който е построен през 1871 г. за държавника Джордж Гошен. Той има проста черна порта от ковано желязо с огледало, поставено наблизо, за да помогне на трафика да излиза по натоварения Flimwell към Hawkhurst Road в Съсекс.
Само наличието на охранителна камера на върха на оградата би показало, че имотът е от особена важност
Въпреки това жителите в близкото село Хокхърст са загрижени, че край тях има сграда, която е принадлежала на руското правителство от 1946 г.
Войната в Украйна накара местните жители да погледнат по нов начин към голямото дипломатическо имение в стил замък, което се намира на дълга частна пътека сред акри обширни площи. В продължение на десетилетия то е пренебрегвано, но когато се разчу, че е разширение на руското посолство в Лондон, жителите, възмутени от инвазията, нарисувапа проукраински графити на входа.
След това пред входа на имението се появиха украинските знамена.
Писателката и журналистка Ребека де Сентонж казва, че сградата се е превърнала в символ на „противопоставянето“ на нашествието и изблик на емоции.
Доскоро съществуването на руска дипломатическа „дача“ сред тях беше почти неизвестно за местните жители
Но протестите миналата година насочиха светлината на прожекторите към сградата, което поражда опасения за сигурността.
Линдзи Бароу, която има магазин за цветя в селото, каза:
„Знам за това от известно време и ако се вгледате внимателно, можете да видите множество камери за видеонаблюдение и бодлива тел около мястото. Също така съм виждала дълги черни мерцедеси да влизат и излизат от предните врати и тогава имахме протести. Виждали сме хора от Seacox Heath в Хокхърст. От време на време ходеха на кръчма. Наистина мисля, че е доста странно, че руското правителство има сграда тук, в сърцето на Кент.“
Става ясно, че имението е селска резиденция на руския посланик Андрей Келин.
Когато не се използва за дипломатически функции, за сградата се грижи възрастна руска двойка.
„След протеста ми ме посетиха двама полицаи. Мисля, че се притесняваха за безопасността на възрастната двойка руснаци, които се грижат за къщата. Отнехме знамената си, за да помогнем за обезвреждане на ситуацията“, разказва Дьо Сентонж „Очевидно протестът беше емоционален отговор на инвазията, но не беше редно възрастната двойка да се излага на опасност.“
93-годишният Блуи Прат, който живее в Хокхърст и е летял с Bomber Command по време на националната си служба в RAF между 1951-53 г., казва, че не е имал представа, че руснаците са толкова близо.
„Наистина съм изумен“, каза той. „Аз служих в самото начало на Студената война, така че имахме много реални страхове, породени от тях“
Той каза, че е летял на борда на американските бомбардировачи B-29 Superfortress, които са били базирани във Великобритания след войната. Той зареждал фиктивни атомни бомби в самолета като начин да заблуди руснаците.
„Разбира се, че не притежавахме „бомбата“ до 1956 г., но тогава просто бяхме в игра на блъф с тях. Не мога да повярвам, че Украйна не е договорила мир, защото според мен никой никога няма да победи руснаците. Те са непобедими“, казва Прат.
Някои селяни обаче изглежда не знаят за руското присъствие в тяхната общност
79-годишната Илейн Джордан каза:
„Нямах представа. Това е малко притеснително. Никога не съм виждал нещо да се случва там долу.“
А Макс Кан, който управлява Elite Barbers, добавя:
„Имам клиенти, които идват и ми казват, че там има сграда на посолство, но нямах представа и изобщо не знам нищо за това.“
„Войната е шокираща и не ми харесва да мисля, че Путин и неговите приближени притежават имение точно надолу по пътя“, казва 66-годишният Пол Белтоу. „Не мисля, че руснаците имат работа да имат сграда на посолство тук.“
Първият виконт Гошен се радва на дълга политическа кариера, която достига своя връх през 1890 г., когато служи като канцлер на хазната и първи лорд на Адмиралтейството.
Неговият син Джордж – 2-ри – подарява семейния дом на Съветския съюз през 1946 г., уж като подарък, след като руски моряци спасяват сина му по време на Втората световна война. Първоначално е бил използван като общежитие за семейства на служители на търговски делегации. През 1952 г. той е описан в Daily Mail като „руски кънтри клуб“.
Говореше се, че е празен през зимата, но съпругите и децата на дипломатите го посещават през лятото. През уикендите мъжете се присъединяваха към семействата си.
Твърди се, че върху стените на салона има портрети на съветския диктатор Йосиф Сталин и други руски лидери
През 90-те години на миналия век се знае, че домът е селско убежище на руския посланик. През 1999 г. беше съобщено, че елзасците, натоварени да пазят имота, са нападнали местни овце.
Фермерът Греъм Браун твърди, че стадото му от 55 овце е било опустошено от кучетата. Единадесет бременни овце са убити, а други шест умират по-късно от нараняванията си.
Браун и неговият зет твърдят, че са хванали кучетата в крачка.
Руските дипломати обаче отрекоха твърдението. Ядосан Браун каза:
„Полицията е безсилна да направи каквото и да било заради дипломатическата ситуация“.
Говорител на посолството каза по това време:
„Имението е наша собственост и всичко там е обхванато от дипломатически имунитет съгласно международната конвенция, така че да, кучетата имат имунитет, но кучетата не са дипломати.“
По време на Студената война това беше единственото място извън Лондон, където руснаците можеха да ходят без разрешение
Веднъж чуждестранният кореспондент на BBC Джон Милър видя офицери от КГБ да горят нарязани секретни файлове на огън в градината.
Милър, който почина през 2021 г., разказа в мемоарите си как се е промъкнал в задната градина и е „изритал пепелта за разочароваща награда“, която се оказала списък с елементи в предаване на BBC.
Още новини четете в категория Свят.
