Паднали дронове край България, нарушено въздушно пространство в съседни държави и все по-сложни технологии превръщат безпилотните апарати в нова заплаха. Как работят антидрон системите и могат ли да спрат опасен летателен апарат?

От началото на годината дронове падат все по-близо до нас. В Полша – край военно поделение, а в Румъния – върху жилищна сграда, при което има ранени хора.

Само за три дни през юли румънските F-16 са свалили три дрона, а случаите на засечени летателни апарати продължават да се увеличават.

На летището край Сливница беше демонстрирана система за засичане на дронове.

„В момента активно нашите системи работят в две зони, където има бойни действия, и ние получаваме оттам доста адекватна обратна връзка – какво искаме да променим, какво трябва да се направи и как работят те“, казва Павел Петров, управител на компания за разработка на антидрон системи.

По думите му системата е „на 100% и изцяло българска“.

„Ще покажем засичане на дрон Mavic 4. Идеята е, че той е горе-долу от среден клас. Често се използва, има различни вариации и модификации. Ще покажем също активно и пасивно засичане на дрон“, обяснява Павел Петров.

Той уточнява, че системата използва 3D радар с постоянно излъчване, предназначен за откриване на различни видове цели – морски, наземни и въздушни.

„Всяко едно такова решение е системно, не е индивидуално решение на апаратура. Основната му задача е да покрива дупки – там, където няма радиопокритие, където има чувствителна зона или където поради топография, липса на инфраструктура или друг проблем няма как да бъдат използвани по-големи и сложни системи“, казва Петров.

По думите му радарът работи на принципа на радарната технология и може да засича различни видове дронове.

„Радарът работи в X-band честотен диапазон. Обхватът може да се настройва, защото радарът е изцяло цифров. Може да се работи от 4,16 до 30 километра.На практика, а не само по пожелания и изчисления, сме засичали дронове, които са нано и микро и дори не биха могли да изминат тези дистанции, до по-големи дронове, като вече доста популярните „Шахид“ и подобни, които в момента налагат стандарта за откриване“, посочва той.

По време на демонстрацията беше наблюдаван полет на дрон DJI.

„В момента се наблюдава полет на дрон DJI, който се движи на около 700 метра и с около 40 километра в час. Това е целият полет, който е извършил. Ние се намираме тук, в тази зелена точка“, обяснява Валери Мунчев, изпълнителен директор на компания за разработка и производство на радарни системи.

На екрана на системата се виждат траекторията на дрона и обсегът на радара.

„Това е траекторията на полета на дрона, а жълтите линии показват обсега на радара, тъй като той е с 90-градусов обзор. Всичко, което се движи в това поле, може да бъде визуализирано“, казва Мунчев.

По думите му радарът може да бъде комбиниран с камера, сензор, акустичен датчик или друг хардуер, който да бъде интегриран в комплексната система.

„В целия периметър могат да бъдат разпознавани много различни цели. Вече спрямо филтрацията операторът трябва да направи настройките за конкретния обект и това, което го интересува – дали ще са морски, въздушни или наземни цели. Спрямо височината, скоростта и отразената площ може да бъде направена сериозна филтрация, така че картината да бъде приемлива и да показва точно това, което операторът иска да вижда“, посочва Мунчев.

Според него на подобна дистанция дронът не може да бъде видян с просто око.

„Тук дронът не може да се види. Няма как да бъде видян от такава дистанция, особено толкова малък дрон“, казва той.

Мунчев обяснява, че отделните системи могат да бъдат визуализирани самостоятелно или да бъдат обединени в една обща платформа.

„Имаме карта и различни менюта за филтрация и информация за самия дрон и оператора. Показва се и тяхната локация, така че във всеки момент може да бъде проследен целият маршрут – позицията на дрона, моментната позиция на оператора и, ако е необходимо за превенция, да се предприемат действия, когато ситуацията е критична“, заявява той.

По думите му мобилната версия на системата покрива целия периметър.

„Това покрива абсолютно целия периметър. Системата е омнидирекционна, което означава 360-градусов обзор. Можеш във всеки момент да наблюдаваш зона с радиус от около километър и половина около себе си – дали има движение на дрон, къде се намира, в каква посока влиза и така нататък“, казва Мунчев.

Той уточнява, че когато дронът няма комуникация, не се управлява от оператор или използва оптика, както вече се случва в конфликтни зони, тогава единствено радарът може надеждно да го засече.

„Принципът на радара в крайна сметка е физически. Това е излъчена енергия в пространството, която се връща. Ние я отчитаме, извършваме цялата сложна обработка в нашия хардуер и виждаме обекта – на каква височина и с каква скорост се движи, къде се намира, откъде е дошъл и т.н.“, казва Валери Мунчев.

Според него системите могат да бъдат използвани навсякъде, където има нужда от защита.

„Тези системи могат да се използват абсолютно навсякъде – например за „Евровизия“ в България или други големи мероприятия, по границите, около критична инфраструктура. Навсякъде, където има нужда от системи, които могат да предпазят хората, цивилните граждани и критичната инфраструктура“, казва Мунчев.

Стайко Топалов, президент на Международната асоциация за противодействие на дронове, определя интегрирането на подобни системи като спешна задача.

„От голяма спешност сме в интеграцията на такива системи, но най-важното, което мога да кажа, е, че ние като международна организация имаме методика за оценка на такъв тип системи. Системите, които ще бъдат закупени, трябва да бъдат тествани и проверени и едва тогава да се премине към закупуване“, казва Топалов.

По думите му една антидрон система е „жив организъм“.

„Тя трябва постоянно да бъде ъпдейтвана и надграждана с нови модули. Дори това, което имаме, вече е морално остаряло. Трябва да бъде надградено и да бъде реинвестирано“, казва Топалов.

Той посочва, че в плановете за закупуване трябва да бъде предвиден бюджет, който да позволява системите да бъдат надграждани на всеки три до шест месеца.

„Дроновете променят своята технология, своята концепция и начина си на работа и ние трябва да имаме бюджет, с който да надграждаме антидрон системите, за да не се оказваме отново изненадани, както всеки път“, казва още той.

Само преди дни стана ясно, че две антидрон системи, закупени от американска компания, вече са доставени в България. От Министерството на отбраната съобщиха, че в най-скоро време се очаква да бъдат получени и още две.

Системите са на въоръжение в Сухопътните войски и позволяват целта да бъде засечена по оптичен път или чрез радиочестотен принцип. Те дават възможност и за въздействие върху дрона, включително за принудителното му приземяване или връщане към оператора, което може да помогне за локализирането му.

„Това е новата заплаха, това е бъдещето. С навлизането на изкуствения интелект и новите технологии – стелт технологии, нанотехнологии и други – дроновете стават все по-неоткриваеми и все по-трудни за прихващане“, казва Стайко Топалов.

Източник: bTV