Едва ли има човек на планетата, който да не знае Пабло Ескобар и „противоречията“ около особата му. За едни той е наркобаронът с най-известно име в историята, за други благодетел, за трети „Просто Пабло“.
Въпреки ужасният бизнес, който ръководи, Ескобар или както го наричат „Ел Патрон“ дава началото на редица инициативи в помощ на бедните колумбийци.
Скандалният му имидж, не му пречи да дарява пари на църкви и болници, финансира програми за хранителни помощи, строи паркове и футболни стадиони, да…стадиони. Пабло, освен любовта си към парите и властта, обичаше и футбола.
В апогея си като най-голям снабдител с кокаин в света, Пабло Ескобар разполага със състояние от близо 50 милиарда долара. За да изчисти престъпната си репутация Ел патрон започва да инвестира не малка сума пари във футбол.
Известен факт, е, че е бил е фен на местния Индепендиенте и според доверените му хора е обожавал великата игра, която по-късно са превръща и в ключов аспект от бизнеса му.
Пабло Ескобар влиза във футбола и защото всичките му конкуренти за наркопазара вече си имат отбори. Един от партньорите му, Хосе Гача, от години спонсорира столичния Милионариос, докато основният му враг на кокаиновия фронт, Мигел Родригес Орехуела, бе инвестирал огромни суми в Америка де Кали.
Войната за пазара между картелите от Меделин и Кали се води от години, но вече се прехвърля и на футболния терен. Ето защо Ескобар решава да покаже мощта си и чрез футбола, а целта му е само една, Меделин да доминира над Кали, без значение на каква цена.
Тук е момента да припомним за трагичната смърт на един от „Ескобарите“ във футбола. Преди 30 години един автогол предизвика може би най-бруталното убийство на футболист в историята, застрелян в родния си град в Колумбия.
Най-невероятното е, че все още не се знае истинската причина, поради която той е убит, нещо за което мнозина не вярвят и мислят, че е дело на Ел Патрон.
BT Sport 1, 10.15pm tonight. The Two Escobars. One of the greatest sports documentaries ever.
24 years later, it’s still hard to believe that a footballer was murdered for scoring an own goal in a World Cup – and possibly knew his fate as soon as he touched the ball. pic.twitter.com/BukjTwzuXf
— Nooruddean (@BeardedGenius) March 27, 2018
Въпреки че, вкарва сериозни пари в любимия си Индепендиенте, Пабло решава да спонсорира и градския съперник Атлетико Насионал.
Заради имиджа му, обаче редица футболисти отказват покани да играят за него. Ескобар предлага сериозни пари на играчи от целия свят да играят за Атлетико. Но лошата репутация на колумбийците и заплахата за живота ги карат да откажат големите заплати.
На практика наркобаронът слага ръка на целия футбол в Колумбия.
Както при полицията, така и при реферите, Пабло Ескобар ги подкупваше. Всички рефери в Колумбия получаваха месечна заплата. Всички до един, НО, имаше и такъв, който не беше финансиран от картелите.
През 1989 г. неговият отбор Атлетико Насионал става първият колумбийски отбор, триумфирал като носител на южноамериканската Копа Либертадорес.
Алваро Ортега беше единственият рефер, който не беше финансиран от картела Меделин, отказвайки дори да се срещне с Пабло.
Наистина, още преди футболистите да се завърнат по домовете си, Алваро Ортега беше намерен убит с куршум в главата в колата си.
Може да се каже, че според разкази на приближените му, Ескобар оожава футбола, гледа мачове и разпалено обсъжда с най-доверените си хора.
За Ескобар е валидно твърдението, че „когато рефер се осмели да предизвика Пабло Ескобар казва: „Намерете го и го убийте“
Най-известният наркодилър на всички времена, не беше известен с търпението си.
Не обичаше да му нагласят срещи, да бърбори и да разговаря с непознати. Тези, които се сблъскаха с гнева му, срещнаха трагична смърт, тъй като той винаги измъчваше жертвите си, за да изпращат съобщения на опонентите си.
Независимо от неговите деяния, любовта му към футбола е огромна, и то до последно. Самият Диего Марадона признава: През 1991 г. Пабло Ескобар ме покани да играя футбол с него в затвора. Играхме мач и всички се забавляваха.
По-късно купонясвахме с най-красивите момичета, които съм виждал в живота си. Всичко това в един затвор… Не можех да повярвам.”
Няма как да не споменем игрищата на Меделин, от където футболисти като Леонел Алварес, Чонто Ерера и Алексис Гарсия дават начолота на великолепната си футболна кариера.
Петя Стефанова за SafeNews
