Президентът по Конституция не е нито алтернатива, нито коректив на партиите. Конституционният статус на президента в условията на парламентарното управление, което е нормата в Европа, е статус на неутрална власт, надпартийна по характер, която има арбитражни функции в условията на политическа криза. Това разяснение направи конституционалистът доц. Борислав Цеков към президента Румен Радев.
SafeNews публикува целия текст без редакторска намеса:
Самият факт, че се е стигнало дотам, че да се промотира очакване от определени среди президентът на Републиката да направи партия и че той и неговото обкръжение се самоопределят като „политическа алтернатива“, свидетелства колко дълбоки са пораженията, които нанесоха последните няколко години върху българската демокрация.
Президентът по Конституция не е нито алтернатива, нито коректив на партиите.
Конституционният статус на президента, в случая Радев, в условията на парламентарното управление, което е нормата в Европа, е статус на неутрална власт, надпартийна по характер, която има арбитражни функции в условията на политическа криза.
Г-н Радев и неговото обкръжение разрушиха този конституционен статус на държавния глава, приравниха го до партиите и започнаха да воюват с тях. Това е една от основните причини за дълбоката политическа криза, която изживяваме, тъй като при Радев президенската институция беше унищожена като институционално пространство за събиране на партиите около националните приоритети в условията на криза, пише Цеков.
Радев стигна дотам, че вече години в нарушение на закона не свиква дори Консултативния съвет по национална сигурност, който е един от тези формати, в които трябва да се постига съгласуваност и да се преодоляват конфликти. Никой политик, който е тръгнал по такъв път, не е завършил добре.
Не е случайно, че в демократичното общество има едно желязно, макар и неписано, правило – висши военни от кариерата не се допускат до висшата политическа власт, тоест до президентския и премиерския пост. Изключенията са само в следвоенни периоди, когато преходът трябва да се осъществи от големи авторитети, военачалници от времето на войната, като ген. Айзенхауер, ген. Де Гол.
Но в нормална ситуация никъде в демокрациите не се допускат висши военни от кариерата до прескачат директно от армията на тези два поста – президент и министър-председател.
Нарича се „бонапартизъм“ – това е особената психологическа и поведенческа характеристика, която придобива висшият военен от кариерата и която го прави трудно пригодим към системата на демократичното управление.
Цялата професионална кариера на Радев е преминала в командно-административни условия – живот в режим „команда-подчинение“, който е диаметрално противоположен на демократичната дискусия и съгласуването на интереси, прозрачността и отчетността, които изисква демократичното управление. В същото време егото и нарцисизмът избуяват и пр.
Тези неща са изследвани в науката. В България постъпихме като в някакъв бантустан и беше лансиран от определени сенчести среди и избран чрез БСП един висш военен от кариерата, генерал. Е, защо има изненадани, че той волно или неволно руши демократичната политическа система и се стреми към концентрация и узурпация на власт?
Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на SafeNews
