Договорът на ББР с адвокатската кантора, където работеше Лена Бориславова е в ущърб на банката. Това се твърди в доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция.Той е и изпратен е на прокуратурата да го разследва за длъжностни престъпления.
Предмет на инспекцията е самият договор, неговият предмет, изплатените възнаграждения, както и получените услуги. Контрактът се сключва от ББР и управляващ съдружник, но Бориславова е определена да движи делата на банката в адвокатската фирма. За това правната фирма е получавала близо 7000 евро месечно от финансовата институция.
Договорът на ББР с адвокатската кантора, където работеше Лена Бориславова е в ущърб на банката
Българска банка за развитие има собствен правен отдел, който се грижи за стандартните кредитни и гаранционни споразумения, отношенията със служители и всички останали рутинни дела. В същото време банката прибягва и до услугите на външни кантори, когато подготвя международни облигационни емисии.
Ползите възникнали за държавната банка от договора с кантората значително изостават спрямо платените средства. Констатирани са дни, в които Лена Бориславова не се явява в банката, съдейки по отчитането на картата й при влизане, както и очевидно фиктивни регистрации, при които излизането става дни след влизането. Това предполага или адвокатът да е прекарвал дни в банката, или да се чекирал произволно.
Твърденията в доклада на държавната финансова инспекция са сигнал за нарушения, които далеч не са най-големите безобразия, ставали в Българска банка за развитие. Те обаче потвърждават апетитите на бъдещата към онзи момент власт да създава бизнес на приближени структури, както и да осигуряват високи доходи на хора, на които разчитат, а впоследствие и се вливат и в редиците им.
От своя страна ББР така и не се превърна в класическа банка за развитие, въпреки, че Продължаваме промяната сформираха две правителства за три години и постоянно я използваха като дъвка в предизборните си платформи.
Прокуратурата вече проверяваше договора на ББР и адвокатската кантора „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“, след като новото ръководство на ББР, което именно Кирил Петков назначава в качеството си на служебен министър на икономиката, го е подписало във време, когато новите директори още не са били встъпили в длъжност.
Така те са нямали право да представляват легално банката, но въпреки това ангажиментът е породил разходи за финансовата институция. Самият Кирил Петков пробва да ускори процедурата по назначаването на директори и надзорници на ББР, като опитва да внесе имената им за одобрение от БНБ, преди още да стане министър и формално банката да му бъде поверена като отговорност.
Когато Кирил Петков беше служебен министър на икономиката изпълнителен директор на ББР стана Цанко Арабаджиев, за когото е известно, че преди това е уволнен от друга банка за несправяне със служебните задължения. Той е обжалвал решението пред две съдебни инстанции, но те потвърждават уволнението му. След влизането му в банката следват няколко месеца, в които банката отпуска точно един заем и дейността ѝ практически замръзва. Заради преоценка на отпуснати преди това кредити и гаранции се заделят провизии и банката начислява загуба за 339 млн. лв.
През цялото време, когато ББР се управлява от фаворитите на „Продължаваме промяната“, те избягват въпроси за концентрацията на кредитните портфейли в проекти за ВЕИ и постоянно напомнят за лошото управление на банката при ръководството назначено от Лъчезар Борисов – последният икономически министър на ГЕРБ.
Опитът да се сложи ред в банката частично успява през 2023 година когато главен изпълнителен директор става Илия Караниколов. Продължаваме промяната обаче саботират връщането на един от най-успешните управленски екипи на банката, твърдейки, че с номинацията на въпросните личности щяло да се възстанови влиянието на Делян Пеевски, а Цанко Арабаджиев запазва поста си като обикновен член на управителния съвет и изпълнителен директор.
Източник: Гласове
