Предизвикателствата пред публичните финанси, натрупването на дефицит и възможните мерки за стабилизиране на бюджета коментира икономистът и преподавател в УНСС доц. Щерьо Ножаров.

По думите му причините за настоящата ситуация се коренят още в бюджета за 2025 г.

„Бюджетът за 2025 година влезе в сила през април и реалното му действие се прояви през 2026 година“, заяви Ножаров.

Той обясни, че през последните месеци са били извършени редица увеличения – индексация на пенсиите с 8,7%, различни ръстове на заплатите, включително обща индексация от 5%, както и нарастващи капиталови разходи, свързани със съфинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост.

„Всичко това кумулативно доведе до значителен натиск върху бюджета в началото на 2026 година“, посочи икономистът.

Ножаров коментира и предстоящото изслушване на финансовия министър в Народното събрание, като заяви, че очаква отговор на конкретен въпрос – как са използвани средствата от новия държавен дълг.

„От изтеглените 1,2 милиарда лева от началото на годината, каква част е отишла за погасяване на падежи по стар дълг? По моите изчисления около 25 милиона“, каза той.

Според него останалите средства са използвани за покриване на дефицита и укрепване на фискалния резерв.

Икономистът подчерта, че България не е в дългова спирала, тъй като има европейска рамка, която позволява увеличение на нетния дълг с до 2 милиарда лева годишно.

„До момента са изтеглени около 1,2 милиарда за първите четири месеца. Остават около 800 милиона в рамките на допустимото“, обясни той.

По думите му превишаването на този лимит би могло да доведе до корекционна процедура на ниво ЕС.

„Ако се надхвърлят 800 милиона, се влиза в корекционна процедура заради нарушение на европейските правила“, предупреди Ножаров.

Като възможни мерки за ограничаване на дефицита той посочи замразяване на разходите за незаети щатни бройки в администрацията.

По негови изчисления това би могло да донесе спестявания от около 700 милиона лева годишно.

Ножаров предложи и ограничаване на разходите за издръжка на ведомствата – включително покупки на техника, мебели и външни услуги.

„Само от такива разходи могат да се спестят около 300 милиона лева“, посочи той.

Сред останалите мерки икономистът открои и приоритизиране на капиталовите проекти, като се замразят тези с бавен напредък или проблеми в изпълнението.

„От това могат да се освободят поне още около милиард лева, което би дало глътка въздух на бюджета“, заключи Ножаров.

Източник: bTV