„Трябва да има градация в наказанията, за да не изглежда, че за всичко се налага най-тежкото. Необходимо е да се види къде е генезисът на насилието и агресията в обществото. В момента лекуваме последиците, а не причините“. Това обясни пред БНР доц. Наталия Киселова, преподавател по Конституционно право в СУ.
„Домашното насилие и пътно-транспортните нарушения са най-шокиращите прояви на агресия, но наред с тях има и други“.
Казусът в Стара Загора концентрира в себе си две много негативни явления в нашето общество – правораздаване под натиска на улицата и законодателстване под този натиск, посочи тя.
„Случаите в Стара Загора и Цалапица показват бездушието и безхаберието на хора, които трябва да си вършат работата“.
Законът трябва да бъде написан така, че всеки да може да си го обясни и да го спазва, отбеляза доц. Киселова.
„При промените в НК относно увеличаването на наказанието за средна телесна повреда и промените в Закон за защита от домашното насилие социалните мрежи, телевизиите и радиостанциите прегряха. Включиха се много експерти. Това е възможното, което може да направим, за да има здрав разум при приемане на промените в НС“.
Промените, свързани с отнемането на автомобили, са друг пример, който показва как има добро намерение, но когато нормата се изменя сама за себе си, без да се стикова с другите разпоредби в НК с идентичен резултат, тогава изглежда, че има по-леки наказания за нарушения, които са по-тежки. Трябва да има стиковка, посочи доц. Киселова.
По Закона за нормативните актове има изискване за предварителна пълна или частична оценка на въздействието, обясни тя.
„Но се премина към бързата писта – внасяне на предложения от страна на народни представители, за да може да се избегне общественото обсъждане и една по-голяма по обем работа, каквато е предварителната оценка на въздействието. При дефинирането на интимната връзка и увеличаването на наказанието за средна телесна повреда дори бяхме свидетели за приемане в рамките на един и същи пленарен ден“.
Най-шокираща е хвалбата с промените в Закона за съдебната власт, който не е проработил, посочи преподавателят по Конституционно право.
„Ако отчиташ нещо на хартия, без то реално да е започнало да функционира като механизъм, какъв е смисълът?“
Доц. Киселова коментира и очаквания голям конституционен дебат.
„Комисията по конституционни въпроси преди да пристъпи към реално обсъждане между народните представители трябва да проведе други обсъждания – едното да е с фокус върху съдебната власт, а другото да е свързано с останалите промени. Не да си мислят, че след като е престояло един месец на сайта, вече е изпълнено това изискване. Този подход би бил лош. Предложенията не са стиковани с действащите конституционни разпоредби“.