Назначаването на служебен кабинет няма фиксирани срокове, обясни конституционалистът доц. Христо Орманджиев. Решенията ще зависят от вицепрезидента и парламентарните консултации, а крайният фокус е успешното организиране на изборите. Той коментира и очакванията вицепрезидентът Илиана Йотова да посочи служебен министър-председател, който да предложи състав на кабинет и да организира предсрочните избори.

 „Конституцията е пестелива по отношение на сроковете, когато става дума за действията по назначаване на служебно правителство. Няма фиксирани времеви рамки нито за консултациите, нито за връчването на мандат“, обясни Орманджиев.

Той подчерта, че консултациите с парламентарните сили са задължителни, въпреки че изборът на потенциални служебни премиери е ограничен.

„Президентът сам може да прецени дали срещите да се проведат поотделно с всяка парламентарна група или на обща среща.Етично е да има и разговори с кандидатите за служебен министър-председател“, добави той.

Доц. Орманджиев уточни, че и след номинацията няма конституционен срок, в който избраният кандидат трябва да представи състава на кабинета. Въпреки това според него „нормален и разумен порядък“ изисква процесът да не се протака излишно, като напомни, че служебният кабинет е кризисно решение при невъзможност да се излъчи редовно правителство.

Относно датата на предсрочните избори конституционалистът смята, че провеждането им на 29 март е малко вероятно.

„Логично е вотът да се измести към втората половина на април. Трудно ми е да повярвам, че изборите ще се насрочат в дните на големите християнски празници“, каза той, визирайки Великденския период.

По темата за документа, подписан от Росен Желязков в САЩ, и твърденията, че той противоречи на Конституцията, доц. Орманджиев уточни, че крайната дума е на Конституционния съд. Той посочи, че позицията на преподаватели от Катедрата по международно право поставя въпроси не толкова за противоконституционност, колкото за съответствие с Договора за функциониране на ЕС и Устава на ООН.

Конституционалистът изрази резерви към начина, по който се управлява международната структура, като отбеляза концентрацията на ключови правомощия еднолично, вместо чрез колективни органи, каквито има в ООН.

По отношение на процедурата за вземане на решението Орманджиев заяви, че то е било прието на редовно заседание на Министерския съвет, макар и бързо и с недостатъчна публична комуникация.

„Ясно е, че е даден мандат. Въпросът е как и с какво мнозинство“, добави той.

Той коментира и хипотезите за възможни неформални договорки, свързани със санкционни списъци, като ги определи за нереалистични в официален международен договор. Доц. Орманджиев подчерта, че всеки подписан международен документ подлежи на ратификация от Народното събрание.

„Ако новото правителство не внесе проектозакон за ратификация, това би било изключително лош знак за международните ни отношения“, предупреди той.

Източник: NOVA