34-тата българска антарктическа експедиция приключи с резултати, които самите участници, учени,  определят като едни от най-силните досега. Зад това стои не само натрупаният опит, но и сериозното разширяване на възможностите на българската база на Ледения континент.

Председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев не крие удовлетворението си от постигнатото:

„Вдигнахме много нивото. Това беше една от най-успешните ни експедиции. Работихме по 35 проекта.“

По думите му значителна част от тези проекти са реализирани съвместно с чуждестранни учени – знак, че българската база вече не е периферна точка на картата, а реален научен център, който привлича интерес.

„Много от тях с наши чуждестранни колеги, като още в първата част на експедицията две американски биоложки изследваха леопардовите тюлени – много слабо изучени хищници на континента. Те много искаха да работят на нашата база. Това е едно от малкото места, където американските учени идват при нас, а не ние да се молим да ходим при тях“, подчерта Пимпирев.

Развитието на инфраструктурата също играе ключова роля. Според зам.-директора на Националния център за полярни изследвания Драгомир Матеев, новите съоръжения отварят врати за още по-амбициозни проекти:

„Разширявайки възможностите на нашата база с новата лаборатория и кораб, едно от основните неща, които сме си поставили за цел, е учените да достигнат със своите изследвания и до други острови и места на Антарктида.“

Но зад научния напредък стои и една тревожна реалност – климатичните промени

Топенето на ледниците остава сред основните теми, които учените следят внимателно.

„Топенето на ледниците продължава. Част от изследванията са свързани с това да видим покачването на морското ниво, вследствие на топенето. Това е пагубно за цялото човечество“, предупреди проф. Пимпирев.

Предизвикателствата не са само научни. Логистиката също остава сериозен проблем, особено когато става дума за техника и транспорт в едни от най-суровите условия на планетата.

„В следващите години трябва да започнем да мислим за друг кораб. Това, което имаме, е едно съкровище, което е възстановено от нищото, но все пак има някакъв живот, който постепенно изтича. Условията са доста тежки на моменти“, отбеляза Матеев.

И ако някога антарктическите експедиции са носели романтиката на приключението, днес картината е по-различна. Самият Пимпирев признава, че духът се е променил:

„Хората не сме като едно семейство – преди пеехме, танцувахме, свирихме на китара, а сега всеки забива поглед в телефона.“

Въпреки това, новите технологии са неизбежна част от прогреса. Както допълва Матеев:

„Но новите технологии са предимство и сериозна крачка напред в нашите изследвания.“

Накратко, българското присъствие в Антарктида вече не е просто символично. То се превръща в реален фактор в световната научна карта – с всички плюсове, минуси и онзи вечен човешки навик да заменяме китарата с екран. Не че някой е изненадан.

Източник: Нова