Димитър Гърдев, бивш председател на парламентарната комисия по външна политика, експерт по международни отношения и международна сигурност, международен секретар на ПП „ИТН“, в специално интервю за SafeNews коментира възможностите, които за България дава военния Шенген и изграждането, укрепването на транспортната инфраструктура и железопътния коридор.
SN: Г-н Гърдев, на срещата на върха на НАТО във Вашингтон министрите на отбраната на България, Румъния и Гърция подписаха писмо за намерение за създаване на коридор за военна мобилност, наричано „Военен Шенген“. Този хармонизиран коридор за военна мобилност подплатен ли е и със съответната финансова обосновка? И какво означава за България?
Трябва да отличаваме военният Шенген от транспортните коридори. Военният Шенген не е първия меморандум, подписан между България, Гърция и Румъния. Имаше такъв, подписан в началото на годината между Нидерландия, Германия и Полша. Този меморандум съдържа облекчена процедура на граничен и митнически контрол за оръжейната бойна техника, която преминава през пристанищата на Александруполис, Варна, Костанца. Свързан е с новата стратегия на НАТО, приета миналата година на срещата във Вилнюс, за изграждане на отбранителна линия, която се съдържа в три района: Северен, Централен и Южен. В Южния попадаме България, Румъния и Гърция. Същевременно транспортните коридори са ангажимент, свързан с решението на ЕС и с отпускане на около 25,5 млрд. евро финансова помощ за изграждане, укрепване на транспортната инфраструктура и железопътния коридор основно в две направления: Кулата-Видин и от южната граница на България до Русе. Има и още един допълнителен коридор, който преминава през Италия, Албания, РСМ, България. Той дублира коридор №8.
В това направление България в никакъв случай не трябва да изостава, а да има този път много активни военни позиции, подчертава Димитър Гърдев.
Защото този път има осигурени финансови средства, има такова решение на ЕС. Това, което се изисква от нас и от нашите специалисти, е да посочат какви са нуждите за разширяване и укрепване на тези железопътни и транспортни връзки. В това направление виждам възможност за финансиране и изграждане накрая на този много важен тунел под Шипка. Както и свързването на Северна с Южна България. А когато говорим за военен Шенген, това е меморандум, който няма силата на международен договор. Не е международен договор по силата на Виенската конвенция. Това е писмо за намерение, което дава възможност на България за укрепване на инфраструктурата, за нейното разширяване, за нейното по-нататъшно използване за граждански цели.
SN: Г-н Гърдев, в новата Европейска комисия се предвижда комисар по отбраната. Идеята на председателя й Урсула фон дер Лайен е създаването на Европейски отбранителен съюз като силен символ на европейското единство по въпросите на отбраната. Готова ли е България за такъв Европейски отбранителен съюз? И да не се случи като с Шенген – ние да минем на втора, че и на трета скорост?
Тук трябва да разграничим политическото говорене от това, което представляват документите и международните ангажименти, които предстоят, както споменахте, пред България, но и пред ЕС. Това беше един от най-дискутираните моменти от предизборната кампания на Урсула фон дер Лайен: да превърне ЕС в стратегически геополитически съюз. Тя срещна съпротива дори от своите съпартийци. Дори от председателя на Съвета Шарл Мишел. Също и от Манфред Вебер, който не й спести въпросите за това нейно изказване. Нейното предложение за комисар по отбраната естествено, че ще трябва да се гласува от ЕП. Както и всеки един комисар, който тя предложи, ще бъде гласуван първо, като състав на Комисията, и второ, като конкретна личност. Кандидатите за комисари минават през изслушване и одобрение. Не винаги се получава такова. Имаме негативен случай с кандидатурата за еврокомисар на Румяна Желева, която беше отхвърлена.
Когато става дума за европейската отбрана, тук искам да подчертая няколко важни момента, обръща внимание Димитър Гърдев.
Единият е това, че всяка държава, която подписва договора за ЕС, се е задължила в това отношение на няколко неща. Едното е приемането на еврото, когато е готова. Второто е за изграждане и участие в този механизъм на европейска отбрана. Така че тук дебати няма. Това, за което се опитват да се създадат настроения и да се смесят двете теми, е: за европейска отбрана и за европейска армия. Искам да подчертая, че когато говорим за европейска отбрана, изобщо не става дума за европейска армия. Тъй както няма армия на НАТО. Има армии на държавите-членки, абсолютно суверенни. Този механизъм беше задействан през 2017 г. след напускането на Великобритания. Защото Великобритания постоянно пречеше на изпълнението на този механизъм на Европа. Той е свързан с още едно важно направление в европейската политика за сигурност и отбрана – така наречената Европейска стратегическа автономия.
Затова подчертавам ролята на Великобритания, която беше против всякакви елементи, дори най-безобидни, в изпълнение на тези направления, припомня Димитър Гърдев.
След напускането на Великобритания се задейства механизмът. Официално той се нарича ПЕСКО или постоянно структурирано партньорство. България участва в ПЕСКО в 13 проекта, в три от тях сме водещи. Механизмът дава възможност за по-ефективно използване на разходите за отбрана. Както и за включването на три фирми от минимум две държави в научни разработки и в научно-технически дейности. Това е много добре за нас, защото имаме възможност да влезем в закрити високотехнологични лаборатории на водещи държави в света като Германия, Франция, Италия. Така че в изпълнение на програмата ПЕСКО бяха направени конкретни стъпки. Продължават въпросните дейности, включително и с изработването на така наречения стратегически компас. Участието на България в това направление е нужно. Смятам, че страната ни изостава. Защото имаше няколко важни решения, които бяха взети миналата година и началото на тази: за финансиране на подобни проекти, за новата функция на Европейската агенция за отбрана и на Службата за външно действие.
SN: Г-н Гърдев, ако позволите и вътрешнополитически въпроси. Все повече наблюдатели посочват в анализите си, че „Има такъв народ“ е подходящ да му бъде връчен третия мандат. Вие готови ли сте? Как ще процедирате? Зная, че изявявате желание, но имате ли механизъм, чрез който да разговаряте с останалите партии? Защото като слушам техните декларации, те не са особено въодушевени.
Ще обърна внимание на следните важни моменти. Ние направихме това предложение още преди началото на политическата криза, още със сформирането на 50-тото Народно събрание. Нашият анализ беше точен. Той беше преди събитията. Ние не действаме реактивно. Още в самото начало нашите предложения бяха свързани с конкретика: с оглед на резултатите нито една партия не може да формира самостоятелно правителство. То не може да бъде партийно. То не може да бъде от ярки политически фигури. То трябва да бъде експертно, с ясни определени цели. И да получи необходимата подкрепа за ясен мандат и конкретни действия. Виждате, че нашата позиция бе потвърдена от събитията и от обстановката, в която се намираме. Още от самото начало нашата партия беше открита и ясна. Заявихме, че няма да подкрепим първия и втория мандат. Нашият лидер имаше няколко изявления. Смятаме, че нашата оценка заслужава доверието и тя е единствено разумната.
SN: Г-н Гърдев, очевидно е, че вътрешнополитическата ни нестабилност не помага за външнополитическото ни убедително присъствие. Виждате ли край на тази омагьосана спирала?
Във външната политика няма вакуум. Никой не чака вътрешнополитическите процеси да бъдат оправдание. България се намира в динамичен период. Това е категоричен минус за българската външна политика. Още когато бях председател на Комисията по външна политика на 46-ия парламент предложих да бъде изготвена външно-политическа доктрина на страната. Която да мине през обсъждане на всички министерства, да бъде внесена в Комисията по външна политика, да бъде предложена на българския парламент. И да се намери ясен консенсус от всички политически партии, независимо управляващи или опозиция. Защото така не може. Както вие споменахте много правилно, България в това отношение търпи пропуски, които са с дългосрочен ефект.
