Излизаме от потенциална конституционна криза със съгласието на Андрей Гюров за поста на премиер. Тов асъобщи политологът от „Тренд” Димитър Ганев в „Интервюто в Новините на NOVA“, коментирайки срещите на президента Илияна Йотова с потенциалните служебни премиери. Ганев постави Гюров в „мрежата на „Продължаваме промяната“ и прогнозира датите за връчване на мандата за съставяне на служебен кабинет и за предстоящите избори.

„Добрата новина е, че имаме едно положително „да” за поста служебен премиер, с което излизаме от потенциална конституционна криза. Защото всички се питаха какво ще стане, ако всички откажат? Защото тогава влизаме в конституционна криза, която КС трябваше да реши по някакъв начин. Но с изявлението на Андрей Гюров излизаме от този казус“, заяви той.

Андрей Гюров, „без всякакво съмнение е в мрежата на „Продължаваме промяната”

„Други потенциални кандидати, които биха могли да се съгласят, например Димитър Главчев, също са в тази мрежа. Това проличава и от последните служебни кабинети, които той състави”, заяви политологът.

След промените в Конституцията, които бяха направени, президентските правомощия в частта за служебния кабинет са изключително орязани, предупреди социологът. Защото всеки един от потенциалните премиери се избира от НС, без да има някаква форма на консултация с държавния глава.

„Големият проблем в конституционните промени е – кой носи отговорността? Кой носи отговорност в момента за изпълнителната власт, след като това очевидно не е президентът? Идеята на предишните текстове беше, че президентът, бидейки пряко избран, има легитимността да я прехвърли върху евентуална служебна изпълнителна власт. А сега отговорността сякаш не е нито в парламента, нито в партиите, нито в президента – тя е концентрирана в един от посочените за служебен министър-председател, включен в „домовата книга“, подчерта политологът.

Всичко това създава някакъв тип напрежение. Причината за това е, че всички в „домовата книга” през последните няколко години са с някакъв тип обвързаност с определени партии. Служебният кабинет по правило се формира на базата на някаква партийна или политическа мрежа, около която са гравитирали тези хора. В случая нито един от потенциалните служебни министър-председатели не е част от мрежа, близка нито до Радев, нито до госпожа Йотова.

Нещо, което е малко известно – кандидатите от „домовата книга” могат да откажат поста на служебен премиер

„Въпросът е, че след като са избрани след конституционните промени, би трябвало да са били наясно с тази възможност и да са я предвидили при избора си. Не всички са в тази ситуация, но нищо формално не ги задължава”, допълни той.

Около 9 февруари можем да очакваме президентът Йотова да посочи на кого ще даде мандат за съставяне на служебен кабинет

Това изчисли Ганев, допълвайки, че така първата възможна дата за предсрочни парламентарни избори изглежда 19 април.

„Подчертавам – първа възможна, защото процесът трудно може да бъде ускорен. Предходната възможна дата – 12 април е Великден, а на 5 април е Цветница. Освен това има ученически ваканции, което също прави тези дати неподходящи“, заяви той.

Затова 19 април изглежда най-вероятната дата за предсрочен вот, завърши Димитър Ганев.

Източник – NOVA