Някои политически решения, като Съвета за мир на Тръмп, се появяват тихо, почти незабележимо. И едва по-късно започват да пораждат въпроси – не толкова за самото действие, колкото за мотивите зад него. В момент, когато повечето европейски държави предпочетоха да запазят дистанция от една спорна международна инициатива, България се оказа сред малкото страни, които решиха да направят крачка напред.
Тогава това изглеждаше като обикновен дипломатически жест
Малко по-късно обаче започнаха въпросите – въпроси без отговори или с отговори толкова неудобни, че никой не бързаше да ги изрича на глас. Трудно е да се повярва, че премиерът тогава – Росен Желязков, юрист и опитен администратор, човек с репутация на институционален професионалист – би решил да се разграничи от общата позиция на ЕС. И то така, че заедно с Орбан да се окажат сред малкото лидери, получили „изключителната чест“ да участват в спорния Съвет за мир на Доналд Тръмп – формат, който освен всичко друго предвижда внушителна членска вноска от един милиард, а решенията се взимат еднолично и без реално участие на останалите.
Когато правилата се диктуват от един център, подобна структура неизбежно напомня повече на авторитарен механизъм, отколкото на международна институция.
А иронията е, че този „Съвет за мир“ произведе точно обратното на заявената си цел – война, наблюдавана от целия свят.
Тук възниква въпросът: как един юрист с опита на Желязков би положил подписа си под документ, който мнозина определят като правно несъстоятелен?
Това би било не просто юридически парадокс, а сериозен удар върху институционалната логика на държавата. Последиците не са за подценяване. Имиджът на България никога не е бил безупречен, но подобни решения допълнително разклащат доверието. Погледите на европейските лидери, изпълнени със скептицизъм към страна, която изглежда все по-изолирана от общата позиция, само завършват картината.
И все пак остава едно усещане за фасадност
Усещане, че зад официалната политика действат и други, далеч по-прозаични сили. Не държавническа стратегия, а онзи тип сметки, които се правят тихо и извън прожекторите.
Именно в такива моменти се вижда разликата между политиката на удобството, политиката на принципа и истинския държавник – който не принадлежи напълно на нито една от двете.
Докато някои правителства лавират между Изтока и Запада, опитвайки се да прикрият неудобни зависимости, други просто отказват да участват в подобни игри.
Един от най-интересните примери за това идва от Канада
Канада се обръща към Европа – партньорство, в което ресурсите и решенията се споделят, а бъдещето не зависи от доминиращата воля на една-единствена сила. Защото нищо в политиката не е вечно и всяко действие ражда своето противодействие.
Марк Карни, канадският премиер, който се превърна в звезда след речта си в Давос и спечели уважение дори сред опонентите си, прекрати търговските преговори с Доналд Тръмп – докато Вашингтон не се „стабилизира“, деликатно каза премиерът. Канада няма да се подчини на преговори базирани на тарифен рекет на фона на президентство с експресно снижаващ се рейтинг, допълни малко по-брутално той.
Нека да е ясно, че това, което се случи не пауза в преговорния процес. Всъщност Марк Карни не „прекъсна“ преговорите с Доналд Тръмп. Той не „деескалира“, нито агресира. Просто не остави вратата отворена. Дори не и открехната. Той просто си тръгна и показа това, което вече е известно на всеки,: няма специални изключения, панически отстъпки или странични канали за медиация, докато докато Вашингтон не се „стабилизира“.
Истината за секторните търговски споразумения е, че те винаги са били капан
Нека погледнем отвъд „приказната“ версия за това как работят търговските преговори при Тръмп, разказа Карни. Не става въпрос за „справедливост“. Не става въпрос за „реципрочност“. Дори не става въпрос за икономика.
Тарифният режим на Тръмп е протекционистичен рекет, убеден е канадския премиер.
Той налага тарифи на съюзниците си, след което предлага изключения като жетони за лоялност.
Променя условията по време на преговорите чрез социалните медии. Разваля споразуменията в момента, в който спрат да служат на личната му политика на недоволство. Секторните сделки – особено профилните, специфични за индустрията – са предназначени да бъдат обратими, използвани като оръжие и унизителни. Те създават зависимост. Те рушат предвидимостта.
Карни видя тази реалност и направи нещо дълбоко нетипично за Отава: Той отказа да играе в тази игра.
Уморен от непредсказуемостта на Тръмп, той каза:
„Добре, майната му. Без изключения. Без преговори. Без отстъпки. Ще чакаме до 2026 г., ще го вкараме в CUSMA и ще чакаме Тръмп да се обеси със собствената си примка създадена от файловете Епщайн“
Това е мислене тип централна банка, приложено към геополитиката. Игнорира се шумът. Защитава се системата. Принуждава се ирационалният играч да се ангажира с правила – или изобщо да не се ангажира. CUSMA процъфтява благодарение на структурата, Карни избра структурата. Канада потвърждава репутацията си на държава, основана на правила, на която съюзниците могат да разчитат.
На какво стана свидетел светът?
На държава, която не се покорява и не се моли. На държава, която не разменя дългосрочната стабилност за краткосрочни ползи. Карни вижда това, което Тръмп никога няма да разбере. Истинската сила не идва от хаоса, от личните облаги или от кратките печалби. Тя се ражда, когато лидерът знае, че зад него стоят мислещи и образовани хора, които разбират стойността на принципите и доверието. Канада показа точно това – смелостта да се противопоставиш на натиск и да защитаваш системата, когато другите се огъват.
Карни може да си позволи да бие шута на САЩ, защото зад него стои общество, което не се поддава на страх и знае какво означава стабилност.
Канада не чете лекции, не поучава, не богохулства. Канада на Марк Карни е търпелива, суверенна и загрижена за системата. А когато тази система бе засегната от глупостта на Тръмп, Канада просто се отдръпна – без скандали и без театрални жестове.
Така изглежда автентичното съвременно лидерство. Когато хората вярват в принципите и в собствената си образованост, водачите могат да действат смело и правилно.
Смело, правилно и образцово лидерско поведение показа и президентът на Финландия Александър Стуб
Като близък с Тръмп, той отлично знае как американският президент обича да сключва сделки и като един от най-доверените му държавни глави в Европа вярва, че е възможно да се постигне пакт, който да реши едновременно петролната криза в Персийския залив и войната в Украйна.
Стуб подчерта потенциала Тръмп да получи точно това, което иска – военна подкрепа от европейските държави за обезпечаване на морския трафик в Ормузкия проток – критичния маршрут за транспорт на петрол, блокиран от Иран от началото на въздушните удари на САЩ и Израел. Условие за Европа оставаше Тръмп да осигури всички необходими гаранции за сигурността на Украйна, за да се постигне приемливо мирно споразумение с Русия.
Идеята за преговори с американския президент бе обсъдена на Q&A сесия в мозъчния тръст Chatham House, Лондон
Стуб призна, че Финландия няма ресурсите да обезпечи Ормузкия проток сама и все още не е ясно каква роля биха изиграли европейските сили. Все пак според него, колкото по-дълго продължава войната срещу Иран, толкова повече се ограничава способността на Украйна да се защитава от руската армия, а глобалните цени на енергията и решението на Тръмп да разхлаби санкциите срещу Русия увеличават приходите на Москва.
Зеленски се оказа отново прав, че Путин е спечелил над 10 милиарда за две седмици война в Близкия изток, което е разрушително за бъдещето на света.
Освен това наскоро Тръмп отново опита да притисне украинския президент Володимир Зеленски за сделка с Путин, без да уточнява какви, ако изобщо има такива, гаранции за сигурност биха предоставили САЩ, за да запазят мира.
Стуб заяви опасенията си, че мирните преговори в Украйна бързо наближават „момента на истината“, което може да принуди Киев да приеме неизгодно споразумение, което включва отстъпване не само на територии на Путин. Преговорите дори могат да се провалят, оставяйки Европа в затруднение и без помощ от САЩ, което ще задължи европейските сили да се намесят, за да помогнат на Киев с повече разузнаване, оръжия и друга подкрепа.
Стуб отбеляза, че гледа реалистично на това доколко е в състояние да влияе на Тръмп
Двамата се сближиха в рамките на 7-часова среща с голф и обяд миналата година. След което Финландия поръча 64 изтребителя от пето поколение F-35 и е домакин на хиляди американски войници, провеждащи учения в полярни условия.
„Нямам илюзии за това кой може да убеди президента Тръмп в каквото и да било. Ако успея да прокарам и 1 от 10 идеи за Украйна, мисля, че е добре“, каза Стуб.
Той потвърди безапелационно, че ако има някой, който може да убеди Тръмп в нещо, което макар и минимално да е в помощ на Европа, той ще го направи без да се замисли, абсолютно алтруистично. Ако може това да се нарече алтруизъм обаче…
Последиците от войната в Иран са отрицателни за Украйна, защото цената на петрола е плюс за руската военна машина, каза Стуб.
„Руската икономика всъщност се справяше изключително зле преди няколко седмици, сега се възстановява. И накрая, фокусът се измести, което е не по-малко важно, каза той и допълни – Надявам се мирните преговори за Украйна да не се провалят така, както преговорите между Иран и САЩ“.
„Но времето ще покаже“, завърши изказването си финландският президент.
И всичко това към днешна дата е възможно, защото подкрепата за такива лидери като финландския президент и канадския премиер идва от мнозинство, което избира по убеждения, а не чрез фалшиви компромиси.
Мислещите гласоподаватели са истински дар за честните политици – но те съществуват само там, където образователната система работи. Канада и Финландия показват как се случва това пред очите на целия свят.
Защо по дяволите се държим като Темида – с превръзка на очите, която сякаш умишлено заглушава крясъка за справедливост ехтящ из цялата Вселена?
Засега го чува само Арес – Богът на войната, който очевидно има по-добри сетива от тези, на които сме се доверили да ръководят света и който бог ни напомня, че истината не чака някой да прогледне, за да бъде видяна.
DICTUM SAPIENTI SAT EST.
Кой разбрал, разбрал!
