Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви днес във Вилнюс, че Русия стои зад скорошните нарушения на въздушните пространства с дронове в балтийските държави и се стреми да „дестабилизиране демократичните общества“ в ЕС, предаде Франс прес,
„Сирени за въздушна тревога, семейства, които търсят убежище, затворени училища, спрян транспорт. Това е реалността по източната граница на Европа през 2026 г.“, каза тя на пресконференция в присъствието на президентите на Литва, Латвия и Естония.
Фон дер Лайен подчерта, че според нея това „не са изолирани инциденти“, а „умишлена стратегия на Русия, насочена към дестабилизиране на демократичните общества“.
„Но както и на бойните полета в Украйна, Русия се проваля отново“, добави председателката на Европейската комисия.
Руската федерация планира да се обърне към Международния съд на ООН
Междувременно стана ясно, че Руската федерация планира да се обърне към Международния съд на ООН, за да „защити“ правата на руснаците в балтийските страни, заявиха от Mинистерство на външните работи.
От ведомството твърдят, че властите в Латвия, Литва и Естония „забраняват“ употребата на руския език, „пренаписват историята“ и провеждат „наказателна политика на репресии и сплашване“.
„Всички опити за уреждане на разногласията по пътя на преговорите се оказват без резултат. В тази връзка ще ни се наложи да пренесем претенциите си в съдебната сфера, като се обърнем към главния съдебен орган на ООН – Международния съд“, заяви представител на външното министерство пред „Известия“.
Кремъл вече се е обръщал към международни институции по този въпрос. По-специално, оплаквания от руска страна са получавали Върховният комисар на ООН по правата на човека и Върховният комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства.
„Министерството води системна работа на всички възможни правозащитни платформи на ООН“, подчертаха от ведомството.
Бившият заместник-генерален секретар на ООН Сергей Орджоникидзе определи обръщането на Русия към съда като политическа стъпка.
„Трудно е да се предскаже кога делото ще стигне до разглеждане и как ще се разгледа. За първи път в историята на Международния съд там няма наш съдия“, посочи експертът, който допълни, че съдебното производство може да отнеме години.
Международният съд на ООН разглежда спорове между държави в съответствие с нормите на международното право и издава консултативни становища.
Неговата юрисдикция е факултативна
Освен това съдът няма лостове за пряко изпълнение на своите решения. След началото на пълномащабната война срещу Украйна държавите от Прибалтика ограничиха влизането на руснаци и започнаха събарянето на съветски паметници.
С оглед на това руското външно министерство обвини ръководството на Латвия, Литва и Естония в „русофобия“, а говорителят на ведомството Мария Захарова обвини САЩ и ЕС в насърчаване на „антируската кампания на прибалтийците“.
По-рано Държавната дума и Съветът на федерацията одобриха закон, който разшири значително правомощията на президента Владимир Путин за използване на въоръжените сили в чужбина. По-конкретно, той му позволява да ангажира армията за „защита на гражданите на РФ“ в случай на „техния арест, задържане, наказателно или друго преследване“ зад граница.
Разширяването на правомощията на Путин се случи след серия от предупреждения от държави-членки на НАТО, че Кремъл се готви за война с една или няколко европейски страни.
Ръководителят на германското разузнаване (BND) говори за риск от руска провокация в страните от Прибалтика по сценария за анексирането на Крим. През февруари тази година датското разузнаване заяви, че Москва е способна да започне мащабна война в Европа в рамките на пет години.
Източник: FrontlineMntr
