Десетки хиляди хора преминаха по улиците на Белград, блокирайки ключов мост във втория голям протест, организиран след двете масови стрелби, които разтърсиха Сърбия. След тях 17 души загинаха, повечето от които деца.

Протестиращите се събраха пред сградата на парламента в петък, преди да тръгнат към щаба на правителството и до блоксират магистралния мост над река Сава. Начело на колоната имаше черен транспарант с надпис „Сърбия срещу насилието“.

Belgrade now.

Huge crowds calling on Serbia’s president @AVucic to resign following the two mass shootings which left 17 killed last week. pic.twitter.com/xiiTfmA2o7

— Jakub Bielamowicz (@KubaBielamowicz) May 12, 2023

Докато демонстрантите минаваха покрай правителствените сгради, много от тях скандираха лозунги, заклеймяващи популисткия президент на Сърбия Александър Вучич, когото те обвиняват за създаването на атмосфера на безнадеждност и разделение в страната. Според тях това косвено е довело до масовите стрелби.

Belgrade. Now.
Serbia against violence.
❤️ pic.twitter.com/MMrKVljImO

— Aleksandra Tomanic (@AleksTomanic) May 12, 2023

Проправителствените медии разкритикуваха блокадата на моста, като всекидневникът „Новости“ съобщи, че „тормозът е започнал, а хулигани са блокирали моста“.

Но опозиционният политик Сърджан Миливоевич каза пред телевизия N1:

„Това е битка за оцеляване“.

Той добави: „Ако президентът не разбира народа си, време е да подаде оставка.“

Полицията не се намеси.

Преди протеста Вучич, който държи почти всички лостове на властта, каза, че митингът представлява „насилие в политиката“ и „тормоз“ на гражданите, но полицията няма да се намеси, „освен ако животът на хората не е в опасност“.

Mass protest against violence & system in #Belgrade following last week’s mass shootings in #Serbia, including a school shooting that left 8 dead children. pic.twitter.com/hdcvbQUmjl

— Boris Malagurski (@malagurski) May 8, 2023

„Какво им дава право да блокират нормалния живот на другите хора?“ каза Вучич, който обвини лидерите на опозицията, че „злоупотребяват с трагедията“ след стрелбите, които дълбоко разтърсиха нацията и предизвикаха призиви за промяна.

„Те тормозят гражданите и не им позволяват да пътуват“, настоя Вучич. „Но ние не обичаме да бием протестиращи, както правят Франция и Германия.“

Митингът дойде по-малко от седмица след по-ранен протест в Белград, който също привлече хиляди. Имаше и други демонстрации в по-малки градове в страната.

На предишния протест в Белград демонстрантите поискаха оставките на министри от правителството и отнемане на лицензите за излъчване на две частни телевизионни станции, които са близки до държавата и насърчават насилието. Те често показват осъдени военнопрестъпници и престъпни фигури в своите програми.

Двете стрелби се случиха в рамките на два дни една от друга и оставиха 17 убити и 21 ранени. На 3 май 13-годишно момче използва пистолета на баща си, за да стреля в училище в центъра на Белград. На следващия ден 20-годишен младеж стреля безразборно по хора в селски район южно от столицата.

Today: the largest protests in Serbia in the last decade at least, some say since 5 October 2000. Grief over the mass shootings last week transformed into the anger against a deeply corrupt, incompetent and aggressive regime of Aleksandar Vučić pic.twitter.com/VQdSCJKQ7W

— Srdjan Cvijic (@srdjancvijic) May 12, 2023

Опозиционните партии обвиниха популисткото правителство на Вучич, че подхранва нетолерантността и езика на омразата, като същевременно овладява всички институции. Вучич отрече това. Той обяви свой собствен митинг на 26 май в Белград, който според него ще бъде „най-големият досега“.

„Ние не организираме спонтанни митинги, за да си играем с емоциите на хората“, каза Вучич. „Нашият ще бъде митинг на единство, когато ще обявим важни политически решения.

Вучич също заяви, че

гражданите са предали повече от 9000 оръжия,

откакто полицията обяви едномесечна амнистия за хората да предадат нерегистрирани оръжия и боеприпаси или да бъдат изправени пред възможни присъди затвор след този период.

Смята се, че Сърбия е сред първите страни в Европа по брой оръжия на глава от населението, много от които са останали от войните през 90-те години.

Други мерки срещу оръжията след стрелбите включват забрана за нови разрешителни за оръжие, по-строг контрол върху притежателите на оръжие и стрелбищата и по-строги наказания за незаконно притежание на оръжие.