На Деня на детето България отново получава средна оценка за грижата към най-малките си граждани според традиционния доклад „Бележник“ на Националната мрежа за децата, който вече 15 години проследява развитието на детските политики в страната. Оценката „среден 3“, която се повтаря през годините, според организацията е знак за липса на устойчив напредък и на ясна държавна отговорност в тази сфера.

„Чудесно е, че точно на Деня на детето говорим за детските политики. Защото наред с балоните и бонбоните, които традиционно подаряваме на децата си на този ден, е много хубаво да обърнем поглед и към това как държавата се справя в грижата за тях“, заяви Мария Бресничка от Националната мрежа за децата.

Тя подчерта, че организацията се гордее с инструмента, който развива вече повече от десетилетие.

„Ние много се гордеем с Бележника като инструмент, защото той вече 15 години проследява как се справя държавата в грижата за децата. Оценката обаче е наистина среден 3. И тя не е само за тази година – среден 3 е през всички 15 години, в които го правим“, каза тя.

Според Бресничка един от най-сериозните проблеми е липсата на институция или орган, който да носи цялостна отговорност за детските политики.

„Има три начина, по които можем да разберем дали една държава се грижи добре за децата си. Първият е дали е ясно кой отговаря за детските политики. В България такъв орган няма“, каза Бресничка.

Тя обърна внимание и на скорошно решение на парламента.

„От 28 май тази година вече няма и парламентарна комисия, която да се занимава специално с децата. Парламентът избра да закрие Комисията по демографска политика, децата и семейството.“

По думите ѝ това означава, че темите, свързани с децата, ще се разглеждат заедно с множество други въпроси.

„Отговорността за децата се вменява най-вече на социалната комисия, заедно с огромен обем от други теми – пенсии, трудови отношения и много други. Това означава, че всичко, което се отнася до децата, ще бъде разглеждано между другото.“

Най-ниската оценка в „Бележника“ е за благосъстоянието на децата.

„Днес, на Първи юни, наред с балоните и бонбоните трябва да споменем и факта, че немалка част от българските деца нямат втори чифт обувки. Всяко десето българско дете няма достъп до детски книги, подходящи за неговата възраст, няма екипировка за игра навън, колело или възможност да празнува рождения си ден.“

Според нея детската бедност не се изчерпва само с липсата на материални ресурси.

„Детската бедност не е просто липса на пари. Тя е и липса на достъп до услуги. Бедността пречи на децата да получават качествени здравни грижи. Дори да имат достъп до лекар, ако след това не могат да си позволят лекарствата, това обезсмисля лечението.“

Още по-притеснителна е дългосрочната тенденция.

„Ако погледнем 15 години назад, ще видим, че преди социалните трансфери днес децата са по-бедни, отколкото преди 15 години. Това означава, че основният начин, по който българската държава се бори с бедността, е чрез подпомагане.“

Според нея това не е устойчиво решение. „Когато подпомагането изчезне, децата отново остават в затворения кръг на бедност и ограничен достъп до образование, здравеопазване и възможности за развитие.“

Насилието над деца не може да бъде решено от едно министерство Мария Бресничка посочи насилието над деца като друг сериозен системен проблем.

„Всички периодично научаваме за ужасяващи случаи на насилие над деца. Нито един от тях не може да бъде решен от едно министерство, едно училище или един социален работник.“

Според нея е необходима координирана работа между институциите.

„За да нямаме насилие над деца, Министерството на образованието, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на вътрешните работи трябва да работят заедно, така че детето да бъде защитено.“

България шеста година без Национална стратегия за детето Друг тревожен факт е липсата на стратегически документ за детските политики.

„От шест години България не само не знае кой управлява политиките за децата, но и не знае какво иска да постигне. Шеста година нямаме Национална стратегия за детето – нещо, което по закон сме длъжни да имаме.“

Въпреки критиките, Бресничка отбеляза и известен напредък.

„За 15 години имаме повече психолози в училищата, които работят с децата. Бяха затворени големите домове за деца и грижата се доближи повече до семейната среда.“

По думите ѝ обаче тези промени не са достатъчни.

„Това, което обобщава всички тези усилия, е, че те са малки, частични и на парче. Положителното е, че можем много повече като държава. Можем много повече като България.“ Тя отправи и финално напомняне към институциите: „Не трябва да забравяме, че след 1 юни идва 2 юни, а децата все още са там. Някой в тази държава трябва да знае какво прави за тях – целенасочено, а не между другото.“

Източник: bTV