Когато държавата харчи повече, отколкото събира, разликата има едно доста неприятно име – бюджетен дефицит. А той расте и не се покрива с добро настроение, а със заеми. Точно за това предупреди старши икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов в ефира на NOVA.

Според него България се намира в парадоксална ситуация – икономиката работи, приходите от данъци растат, но въпреки това дефицитът се увеличава. Причината е проста и доста неудобна – разходите се увеличават още по-бързо.

И тук вече започва онзи момент, в който сметката идва, но никой не иска да я плаща

Богданов подчерта, че все още не сме стигнали до крайности като рязане на разходи, но предупреждението е ясно – ако харчовете просто спрат да растат, финансовият резултат би се подобрил значително. Тоест, не става дума за драстични мерки, а за елементарна дисциплина. Което, както историята показва, е почти екзотика.

„Ние все още не сме в ситуацията, в която трябва да се режат разходи. Ние сме в ситуация, в която дори ако спрат да растат разходите от утре нататък, всъщност ще имаме един доста добър финансов резултат”, посочи той.

Икономистът очерта и няколко конкретни посоки за действие

Сред тях е оптимизацията на публичния сектор, който според него остава почти непроменен, въпреки че населението на страната е намаляло.

 „Не може да имаме публичен сектор, който остава непокътнат за последните 15 години, а населението да е намаляло с 20%. Това е очевидно неустойчиво”, коментира Богданов.

Друг ключов момент е премахването на автоматичното увеличение на заплатите в държавния сектор, както и реално сливане на институции и структури, които в момента дублират дейности и разходи. Идеята е ясна – по-малко разхищение, повече ефективност. Нищо революционно, но очевидно трудно за изпълнение.

„Важен принципен подход е да се махнат тези автоматични увеличения на заплатите в публичния сектор”, категоричен е икономистът.

Сливане на структури

Богданов призова за много по-цялостен подход при сливането на министерства и агенции, за да не се дублират администрация и сграден фонд.

Най-сериозното предупреждение идва от примери като Гърция и Унгария, където забавянето на подобни мерки е довело до тежки последствия – рязко вдигане на данъци, замразяване на доходи и дори съкращения. Сценарий, който никой не иска, но който се случва, ако проблемите се игнорират достатъчно дълго.

Изводът на Богданов е ясен – колкото по-рано започнат реални действия за стабилизиране на публичните финанси, толкова по-безболезнено ще бъде за всички. Защото алтернативата винаги идва. И обикновено не е приятна.

Източник: Нова