След поредица от случаи, свързани с деца и младежи, отново се възражда дебатът дали достъпът до социалните мрежи трябва да бъде ограничен. Петиция, която настоява за забрана на TikTok и за ограничаване на достъпа до социални платформи за деца под 16 години, вече е подкрепена от над 6000 души.

Насилието може да достигне до детето, без то да го търси

Не е необходимо едно дете умишлено да търси насилствено съдържание в интернет, за да се сблъска с него. Понякога то се появява между напълно обичайни видеа, игри и разговори с приятели. Наред с развлекателното съдържание съществуват онлайн пространства, в които агресията се заснема, разпространява, а в някои случаи дори се предлага срещу заплащане.

Подрастващите могат да попаднат на различни форми на сексуално, вербално и физическо насилие. Един от случаите, станали известни, е свързан с живо излъчване в TikTok, в което се вижда сексуално посегателство над човек.

Профилите, свързани с подобно съдържание, са част от онлайн общност, известна като „Терор груп“. Отличителен знак за нейните участници е една и съща профилна снимка – акула с шапка на Дядо Коледа. Само известно време след появата на записа от насилието той вече е предлаган на потребители срещу заплащане.

Тези групи обаче представляват по-скоро крайната фаза на процес, който може да започне много по-невинно. Пътят до тях може да тръгне от обикновено видео, онлайн игра, любопитство или стремежа на детето да бъде прието от определена общност.

Именно лесният достъп до подобно съдържание и появата на все повече опасни кадри отново поставят въпроса дали децата са достатъчно защитени в социалните платформи.

Учители виждат промени в поведението на децата

Едно от лицата на кампанията е журналистът и педагог Йордан Йорданов.

„То вече е доказано. Разследвано е в ЕС. Децата имат проблеми с концентрацията, а и със самото учене. В България имаме, както и по света, инфлуенсъри, които прокламират насилието като нещо нормално“, казва Йорданов.

По думите му последствията от прекомерното и неконтролирано използване на социалните мрежи вече могат да бъдат забелязани и в училищната среда. Като преподавател той наблюдава промени както в общуването между учениците, така и в начина, по който те изграждат взаимоотношения.

„Аз като учител мога да кажа, че регресия има и в комуникацията, и в социалните умения. Предлагаме социални мрежи да има за деца на 16 години. Хубаво е темата да се повдигне и да има широк обществен дебат. Наистина нещо трябва да стане“, смята Йорданов.

Според него въпросът вече не може да бъде оставен само като индивидуален проблем на отделните семейства. Необходимо е да се проведе широк обществен разговор за това каква трябва да бъде възрастовата граница и как да се гарантира по-голяма безопасност за децата онлайн.

Австралия вече въведе минимална възраст от 16 години

На разстояние от повече от 10 хиляди километра от България този дебат вече доведе до конкретна законова мярка. От 10 декември 2025 г. Австралия въведе минимална възраст от 16 години за създаване и поддържане на профили в част от големите социални платформи.

При този модел основната отговорност е поставена върху технологичните компании. От тях се очаква да предприемат необходимите действия, така че потребители под 16 години да не могат да създават или да запазват профили. Още в началния период след въвеждането на правилата достъпът до милиони акаунти е бил ограничен.

Но дали подобна забрана действително решава проблема?

Според професор Даниел Ангъс, специалист по дигитална комуникация в Технологичния университет на Куинсленд, отговорът е отрицателен.

„Установено е, че около 80–90% от младежите, които преди това са били част от тези екосистеми, са останали на тези платформи и след налагането на забраните. Така че това се е оказало до голяма степен неефективно. И нека да бъда ясен – много от опасенията, които се изразяват в обществото относно някои от негативните аспекти на социалните медии, са неща, които изследователите в моя център, включително и аз самият, сме проучвали. Аз съм проучвал това. Ние знаем много, много добре много от рисковете и вредите, които могат да произтекат от определени видове дигитални медии, но забраната не е отговорът на тези проблеми“, казва Ангъс.

Какви са рисковете за младите хора?

Сред основните негативни ефекти, които се свързват с прекомерното използване на социалните мрежи, са нарушенията на съня, проблемите с психичното здраве и затрудненията с концентрацията. Според експертите не могат да бъдат посочени достатъчно убедителни положителни резултати, които да компенсират тези рискове.

Затова според Ангъс фокусът трябва да бъде поставен не толкова върху пълното ограничаване на достъпа, колкото върху отговорността на платформите и начина, по който те функционират.

„Това, за което се застъпваме, са механизми, чрез които да принудим платформите да подобрят работата си, като премахват екстремистко и насилствено съдържание, мизогинно съдържание, както и друго съдържание, което представлява риск и нанася вреда, и да предоставят повече подробности относно дизайна на алгоритмичните инфраструктури, за да можем да разберем как точно функционират те. Нищо от това, което австралийското правителство направи с възрастовата забрана в социалните медии, не е отговорило на нито един от тези въпроси. И така, много от тези рискове остават не само за младежите, но и за всички потребители на платформите“, посочва Ангъс.

Опасните онлайн общности невинаги са в големите социални мрежи

Проблемът обаче не се изчерпва с платформите, които са най-популярни сред децата и младите хора. Най-рисковите онлайн пространства невинаги са Facebook, TikTok, Instagram или други широко разпознаваеми социални мрежи.

В някои случаи опасността се намира в малки, затворени и трудно проследими онлайн общности.

„Тук не са социалните медии основното място. Това са други форуми. Доста малко видими места, в които те търсят да си създадат някаква общност, да паснат някъде, да си намерят някаква група, в която да се впишат, и оттам нерядко са споделяни от хора, които започват да ги радикализират с някаква идеология“, казва Иглика Иванова.

Това означава, че ограничаването само на една или няколко големи платформи не гарантира, че детето няма да потърси или да бъде насочено към друго място в интернет.

Най-уязвимите деца могат да бъдат най-лесната мишена

Според експертите опасността не идва единствено от поведението на агресивни или проблемни деца. В някои ситуации по-лесна мишена се оказва именно самотното и уязвимо дете, което търси разбиране, приятелство и чувство за принадлежност.

„Търсят целенасочено деца, особено по-уязвими деца. Тоест такива, които може да са плахи или депресивни, или се чувстват отхвърлени и си търсят общност“, обясни Иванова.

Така стремежът към приемане и принадлежност може да бъде използван от хора, които постепенно се опитват да спечелят доверието на детето и да го въвлекат в определена онлайн среда.

Няма система, която да разпознава всяко опасно съдържание

Друг сериозен проблем е свързан с възможностите на самите платформи да следят съдържанието. Алгоритмите и човешката модерация не могат да гарантират, че всяко опасно видео или послание ще бъде открито и премахнато, преди да достигне до дете.

„Реално погледнато, когато платформата трябва да бъде спряна с незаконно съдържание или опасно такова, трябва да има човешки мониторинг или автоматизирана система, която да проследява конкретно поведение или послания. Няма такъв механизъм, който на 100% да може да селектира това съдържание“, казва Илин Савов.

Колкото по-затворена е дадена онлайн общност, толкова по-сложно става нейното наблюдение. Съдържанието може да остане скрито от публичния поглед, докато в същото време между участниците се изграждат отношения и се осъществява постепенно въвличане на нови членове.

Експертите обръщат внимание и на още един тревожен процес – децата вече не са само пасивни зрители. В някои интернет пространства те могат да бъдат целенасочено търсени, привличани и манипулирани.

„Системата е многопластова. Дигиталните престъпни консорциуми правят изключително добра тактическа подготовка по отношение на набиране на млади хора, които да ги селектират и съответно да подкрепят тяхната престъпна дейност във виртуалния свят“, посочва Савов.

Изкуственият интелект също може да бъде използван за прикриване на опасно поведение

В интернет всяка минута се публикуват огромни количества ново съдържание. Част от него може да бъде премахната почти веднага, но друго остава достъпно за по-дълъг период. Съдържанието може също да бъде премествано между различни платформи – от публичен профил към затворена група, а след това към частен чат или още по-труднодостъпно онлайн пространство.

Технологичното развитие допълнително усложнява задачата. Изкуственият интелект може да бъде използван не само за откриване на опасно съдържание, но и за неговото прикриване.

„Вече имаме изкуствен интелект, който замаскира агресивно поведение, тормоз или садистични наклонности. Ако друга автоматизирана система следи това, то тя няма да разпознае закодирано съобщение. Трябва да сме далече от мисълта, че самите алгоритми съществуват просто като такива. Престъпните дигитални консорциуми злоупотребяват с тези алгоритми, злоупотребяват с автоматизираните подсистеми, злоупотребяват с изкуствения интелект“, казва Илин Савов.

Това показва колко трудно е да се разчита единствено на автоматизирана модерация. Възможностите за заобикаляне на системите за контрол непрекъснато се развиват.

Какво се случва, когато една платформа бъде забранена?

Една възрастова забрана или ограничение може временно да намали достъпа до конкретна голяма платформа. Но остава въпросът какво ще се случи след това – особено ако детето продължи да търси общуване, принадлежност и социален контакт в интернет.

„Пълната забрана като решение не е ефективна, защото когато имаме забрана, това е спирка към следващия риск. Когато една врата затворим, трябва да знаем какво следва в другата врата, която ще отворим. Децата не трябва да ги изолираме от интернет. Децата трябва да ги подготвим как да навигират и да бъдат по-предупредени, по-подготвени и да бъдат много трудно манипулируеми“, смята Савов.

Според него основната цел трябва да бъде не пълното отделяне на децата от дигиталната среда, а изграждането на умения за безопасно поведение онлайн. Децата трябва да могат да разпознават опитите за манипулация, да разбират рисковете и да знаят към кого да се обърнат, когато попаднат в опасна ситуация.

Отговорността трябва да бъде споделена

Експертите са категорични, че защитата на децата онлайн не може да бъде оставена само на една страна. Нито платформите, нито полицията, нито родителите сами могат да решат проблема.

Необходим е многослоен подход, в който различните институции и участници имат конкретни отговорности.

„Решенията са многослойни. На първо място – платформите. Те трябва да бъдат наблюдавани и да бъде прилаган професионален мониторинг. На второ място – това са държавата и правоохранителните органи. На трето място – училищата. Там трябва да имаме не периодични обучения, а обучения всяка година за запознаване на децата с всички рискови опасности във виртуалния свят. И на четвърто място – семейството“, казва Савов.

Така въпросът за забраната на социалните мрежи за деца под 16 години се оказва само една част от много по-голям проблем. Ограничаването на достъпа може да бъде обсъждано като мярка, но само по себе си то не премахва опасностите, които съществуват в интернет.

Според експертите по-устойчивото решение изисква споделена отговорност между държавата, технологичните компании, училищата и семействата. Наред с контрола върху платформите е необходимо децата да получават постоянна подготовка как да разпознават рисковете, как да реагират и как да се предпазват от онлайн манипулация.

В крайна сметка целта не е децата да бъдат изолирани от дигиталния свят, а да бъдат достатъчно информирани и подготвени, за да могат да го използват безопасно и отговорно.