Финансовото състояние на държавата, прогнозите за дефицита и възможните мерки за ограничаване на разходите предизвикаха остър политически и експертен дебат. Управляващи, опозиция и икономисти изразиха разнопосочни оценки за реалния размер на дефицита и ефекта от планираните бюджетни политики.
„В момента се намираме в деня след края на празненството. Три дни ядохме, пихме и се веселихме“, каза финансовият министър Гълъб Донев на брифинг след редовното заседание на Министерския съвет вчера.
Той обясни, че към момента дефицитът е 7,4% или над 8,5 милиарда евро. Финансовият министър заяви, че има „скрити в чекмеджетата“ от предишната власт дължими, но неплатени фактури за над 2 милиарда евро. Той беше категоричен, че нов дълг е неизбежен, тъй като без поемането му още през юли ще възникнат проблеми със социалните плащания.
Междувременно в последния си доклад Европейската комисия препоръча България да бъде поставена в процедура по свръхдефицит.
Според финансовия журналист Петър Илиев казаното от управляващите относно финансовото състояние на страната е „политическо говорене“.
„Повечето бяха декларации, част от които си противоречат. Казва се: Ще режем разходи, но нито един лев няма да бъде взет от българските пенсионери. В същото време се казва: Няма да намаляваме делегираните бюджети. Откъде тогава ще се режат разходи? 35% от бюджетните разходи са за възнаграждения и пенсии. В доклада именно те са определени като неефективни разходи“, обясни той.
Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, подчерта, че ситуацията е доста мрачна.
По думите му аргументите на опозицията са неубедителни, тъй като част от заместник-министрите и експертите в Министерството на финансите са същите, с които те са работили.
Той допълни, че аргументът за липса на проблем с дефицита през 2025 г. заради дерогация за разходите за отбрана не издържа, тъй като в доклада е отчетен дефицит от 3,5%.
По думите му дерогацията би имала ефект само при липса на структурен дефицит, който обаче се пренася и в следващите години.
„Ако трябва да сме честни, предходните управляващи продължават да говорят безумия. През 2025 г. имаме капитализиране на ББР и БЕХ – счетоводна операция за намаляване на дефицита. Имаме авансово плащане на корпоративен данък от банки, което също го намалява. Имаме и еднократна вноска от БНБ през април, която тя не беше длъжна да прави, особено в година на приемане на еврото“, подчерта експертът.
Той беше категоричен, че реалният дефицит, ако се изключат тези счетоводни операции и еднократни ефекти, е над 5%.
„Това означава, че сме събрали значително по-малко, отколкото сме изхарчили. Това ще стане още по-ясно през 2026 г. Затова имаме рекорден дефицит към май тази година, значително по-висок от този за същия период в предходни години“, посочи Кръстев.
Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, коментира заявките на кабинета за 10% съкращаване на разходите, край на автоматизмите и други мерки.
„Първо трябва да видим дали тези идеи ще се превърнат в реални решения. Засега ги чуваме само по телевизионните студиа. За тези 10% очакваме анализи по структури и ведомства, което е правилният подход. Не бива да се забравят и общините, защото бюджетът се разглежда консолидирано. Добрата новина е, че икономиката расте и данъчните приходи се изпълняват добре“, посочи той.
По думите му проблемът е, че при добра икономическа среда се отчита рекорден дефицит, което показва слабости в разходната част.
„Рискът е икономиката да влезе в рецесия, защото тогава тези показатели ще се влошат значително. Това би направило бюджетната консолидация много по-трудна. Засега обаче имаме растеж, повишаващи се доходи и ниска безработица, което позволява разумни икономии без сериозни сътресения“, допълни Богданов.
Според Илиев обявените мерки са недостатъчни.
„Особено идеята за 10% свиване на разходите чрез съкращения в публичния сектор. Това няма как да стане в кратък срок. Първо е необходим анализ, за да не се стигне до неефективни съкращения. Второ, за да се постигне реален ефект, трябва да се съкратят десетки хиляди служители. Публичният сектор е около 660 хиляди души и включва общини, болници и различни структури“, каза той.
Той допълни, че реално се говори за дългосрочен процес на замразяване на разходите за възнаграждения и възможни промени в системи като швейцарското правило.
SafeNews припомня, че след години, в които България често беше давана за пример за фискална дисциплина, Европейската комисия натисна аварийната спирачка, Брюксел препоръча страната ни да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит, механизъм, който означава засилено наблюдение върху държавните финанси и натиск за ограничаване на разходите.
Немислимото дойде!: ЕК поставя България под наблюдение заради прекомерен дефицит
Източник: NOVA
