Държавата действа по-строго като „блюстител на реда“ при разрушаването на домове на малоимотни хора, отколкото при други видове незаконно строителство. Това заяви Надежда Цекулова от Българския хелзинкски комитет (БХК) в интервю за БНР, като постави под въпрос липсата на дългосрочна жилищна политика в страната.

Евикции – принудително изгонване на хора от незаконно построени жилища

Повод за коментара е проучване на БХК, посветено на последиците от т.нар. евикции – принудително изгонване на хора от незаконно построени жилища, когато те бъдат разрушени от държавата или общините с цел възстановяване на законността.

Цекулова подчерта, че най-тежко засегнати са децата в тези семейства, които остават без единствените си домове и стабилна среда за развитие.

„Проблемът всъщност е по-скоро на политическо ниво, на ниво държавни политики и концепции, защото държавата от десетилетие изпитва неудобство да направи цялостна стратегия за жилищна политика“, каза тя пред БНР.

По думите ѝ липсата на системен подход води до това, че въпросът с евикциите остава извън фокуса на държавата и се прехвърля основно върху общините и засегнатите семейства.

„Няма държавна политика, която да търси решение на този проблем“, каза Цекулова.

Тя припомни и препоръки на международни органи, включително Комитета по правата на детето, които настояват България да осигури по-добри жилищни условия за деца, живеещи в бедност.

Цекулова направи и сравнение между отношението на институциите към различни типове незаконно строителство

„Държавата е много по-строг блюстител на реда, когато трябва да се разрушават единствените домове на малоимотни хора, най-често от ромски произход, отколкото когато трябва да се разрушават ваканционни домове на заможни хора“, недвусмислено намекна Цекулова.

Тя посочи, че подобни практики имат сериозни социални последици, особено когато става дума за деца, които губят средата си на живот.

„Когато отделят детето от позната среда, това предизвиква някаква драма.“

По думите ѝ БХК работи по проучване на дългосрочните ефекти от евикциите, включително върху случаи като разрушаването на домове в столичния квартал „Захарна фабрика“, където през 2025 г. над 60 семейства са останали без жилища.

Цекулова отбеляза още, че в България липсва централен регистър или систематизирана информация за броя на принудителните изселвания и последиците за засегнатите деца.

„Държавата няма регистър или систематизирана информация да отчита, че всяка година семейства са подложени на евикция и на какво са подложени децата“, завърши тя

Източник: БНР