Бюджетът за 2027 г. ще бъде едно от големите изпитания пред кабинета „Радев“, защото именно в него трябва да започнат да се виждат заявените реформи. Това заяви банкерът Левон Хампарцумян в интервю, в което коментира първите месеци от управлението на правителството, състоянието на публичните финанси, минималната работна заплата, цените и еврото.

Според Хампарцумян наличието на срокове за реформите е положително, но част от тях са поставени твърде далеч във времето.

„Някои от реформите искат наистина решителност и по-скоро разсичане на гордиевия възел, натрупан през предишните години, отколкото разплитането му“, каза той.

По думите му бюджетът е един от инструментите на управлението, но оценката за едно правителство в крайна сметка трябва да се прави по резултатите.

„Това, по което ще съдим за това правителство и за всяко едно правителство, са резултатите. Там, с резултатите, виждаме, че нещата не са толкова прости и са нееднозначни“, коментира Хампарцумян.

Той очаква бюджетната консолидация да бъде сред ключовите задачи пред управляващите

Според него дефицитът през 2027 г. вероятно няма да достигне нито прогнозираното ниво от 5,7%, нито границата от 3%.

„Аз не мисля, че дефицитът ще стигне до 5,7%. По-скоро най-вероятно няма да се оправят и с 3%. Някъде ще бъде 4% или нещо такова. Те ще кажат, че ние сме толкова добри управляващи, че успяхме от 5,7%, който предишните лоши, такива неумели управляващи и т.н., а сега ние, с нашите управленски умения и процеси, които направихме, свалихме дефицита. Консолидацията на бюджета е ключова задача.“

Според Хампарцумян ние не сме в икономическа криза и няма причина за високия дефицит.

„Може да имаме политическа, може да имаме геополитически промени, обаче икономически не сме в криза. Няма нужда да правим дефицити, защото в лоши години натрупаните в добрите години излишъци или средства ще ни трябват, за да се справим с лошите години.“

По темата за минималната работна заплата Хампарцумян изрази остро мнение, като постави акцент върху недостига на работна ръка в България. Той определи част от политиките за цените като „тежък популизъм“ и заяви, че управляващите трябва да се съобразяват не само с това как звучат мерките им, но и с реалния им икономически ефект.

„Тежък популизъм. Дори те комуникативно не успяват да го продадат, поне за известно време. И, между другото, войната между хладилника и телевизора е това, което срина комунизма. Така че тези хора с доста сериозен комунистически бекграунд, някои от тях фамилно, пък някои дори персонално, би трябвало това нещо да са го научили.“

Хампарцумян беше критичен и към политическото говорене за еврото като причина за поскъпването

„Това са демагози и манипулатори, които просто използват обществени страхове или насаждат обществени страхове и понякога просто лъжат“, заяви той.

Банкерът коментира и заявката на управляващите за борба с олигархията, като постави под въпрос самото използване на понятието.

„Аз все още чакам дефиниция на олигархията, да видим кои са тези олигарси. Дали просто хора, които са малко по-състоятелни, защото в България, в истински олигархичен смисъл, няма нито един. Те са много по-малки и много по-слаби спрямо истински олигарси със световен мащаб.“

По думите му правителството е съставено от хора с различна подготовка и сред тях има добре подготвени личности, но това само по себе си не гарантира успех.

„Правителството е шарено. Има хора, които със сигурност, за пример, които познавам, със сигурност имат много добра подготовка. Но това не е достатъчно само за успеха… Това е предпоставка за успех, но не е успех. Успех е, когато постигнеш резултати и кажеш: да, ние направихме това. А не: ще направим това, или в някакви такива пожелания, отместени във времето, и така.“

Левон Хампарцумян сравни правителството на Радев с „партизани, слезли от планината“ и завърши:

„Държава не може да се управлява със заклинания. Тя се управлява с изграждане на процеси и с действия. Заклинанията може да вършат някаква работа там, в духовната сфера, обаче в практичното управление няма.“

Източник: Дарик