„Старите майстори“ като Леонардо да Винчи, Сандро Ботичели и Рембранд може да са използвали протеини, особено яйчен жълтък, в своите маслени картини, според ново проучване.

Следи от протеинови остатъци отдавна са открити в класически маслени картини, въпреки че често се приписват на замърсяване. Ново проучване, публикувано във вторник в списанието Nature Communications, установи, че включването вероятно е умишлено. А това хвърля светлина върху техническите познания на старите майстори, най-квалифицираните европейски художници от 16-ти, 17-ти или началото на 18-ти век, и начина, по който са подготвили техните бои.

„Има много малко писмени източници за това и досега не е правена научна работа за изследване на темата в такава дълбочина“, каза авторът на изследването Офели Ранкет от Института по инженерство на механични процеси и механика към Технологичния институт Карлсруе в Германия, пред CNN. „Нашите резултати показват, че дори с много малко количество яйчен жълтък, можете да постигнете невероятна промяна на свойствата на маслената боя, демонстрирайки как тя може да е била полезна за художниците.“

Простото добавяне на малко яйчен жълтък към произведенията им, оказва се, може да има дълготраен ефект, който надхвърля обикновената естетика.

Яйца срещу олио

В сравнение със средата, формулирана от древните египтяни, наречена темпера – която съчетава яйчен жълтък с прахообразни пигменти и вода – маслената боя създава по-интензивни цветове, позволява много плавни цветови преходи и изсъхва много по-бързо, така че може да се използва няколко дни след като подготовка. Въпреки това маслената боя, която използва ленено или шафраново масло вместо вода,  има и недостатъци – тя е по-податлива на потъмняване  и увреждане, причинено от излагане на светлина.

Тъй като производството на боя е било занаятчийски и експериментален процес, възможно е старите майстори да са добавили яйчен жълтък, позната съставка, към по-новия тип боя, която за първи път се появява през седми век в Централна Азия, преди да се разпространи в Северна Европа през Средновековието и Италия през Ренесанса. В проучването изследователите пресъздадоха процеса на производство на боя, като използваха четири съставки – яйчен жълтък, дестилирана вода, ленено масло и пигмент – за смесване на два исторически популярни и значими цвята, оловно бяло и ултрамариново синьо.

„Добавянето на яйчен жълтък е полезно, защото може да настрои свойствата на тези бои по драстичен начин“, каза Ранкет, „Например чрез показване на стареенето по различен начин: отнема повече време за окисляването на боята, поради съдържащите се антиоксиданти в жълтъка.“

Химичните реакции между маслото, пигмента и протеините в жълтъка пряко влияят върху поведението и вискозитета на боята

„Например оловно белият пигмент е доста чувствителен към влага, но ако го покриете с протеинов слой, това го прави много по-устойчив, което прави боята доста лесна за нанасяне“, каза Ранкет. „От друга страна, ако искате нещо по-твърдо, без да се налага да добавяте много пигмент, с малко яйчен жълтък можете да създадете боя със силно импасто“, добави тя, имайки предвид техника на рисуване, при която боята е поставена в достатъчно дебел щрих, така че мазките на четката все още да се виждат. Използването на по-малко пигмент би било желателно преди векове, когато някои пигменти – като лапис лазули, който се използва за направата на ултрамарин синьо, са били по-скъпи от златото, според Ранкет.

Пряко доказателство за ефекта на яйчния жълтък в маслената боя или липсата на такова може да се види в „Мадоната с карамфила“ на Леонардо да Винчи –  една от картините, наблюдавани по време на изследването. В момента изложена в Старата пинакотека в Мюнхен, Германия, творбата показва очевидни бръчки по лицето на Мария и детето.

„Блажната боя започва да изсъхва от повърхността надолу, поради което се набръчква“, каза Ранкет.

Една от причините за набръчкване може да е недостатъчното количество пигменти в боята и проучването показва, че този ефект може да бъде избегнат с добавянето на яйчен жълтък: „Това е доста невероятно, защото имате същото количество пигмент в боята, но наличието на яйчен жълтък променя всичко.“

Тъй като набръчкването става в рамките на дни, вероятно Леонардо и други стари майстори може да са уловили този конкретен ефект, както и допълнителните полезни свойства на яйчния жълтък в маслената боя, включително устойчивостта на влага. „Мадоната с карамфил“ е една от най-ранните картини на Леонардо, създадена във време, когато той може би все още се е опитвал да овладее новопопулярната тогава среда на маслена боя.

Ново разбиране намиране на класиката

Друга картина, наблюдавана по време на проучването, е „Оплакването на мъртвия Христос“ от Ботичели, също изложена в Старата пинакотека.

Творбата е направена предимно с темпера, но за фон и някои вторични елементи е използвана маслена боя.

„Знаехме, че някои части от картините показват щрихи, които са типични за това, което наричаме маслена картина, и въпреки това открихме наличието на протеини“, каза Ранкет. „Тъй като това е много малко количество и те са трудни за откриване, това може да се отхвърли като замърсяване: в работилниците художниците са използвали много различни неща и може би яйцата са били само от темпера.“

Въпреки това, тъй като добавянето на яйчен жълтък има толкова желани ефекти върху маслената боя, наличието на протеини в работата може да е индикация за умишлена употреба вместо това, предполага проучването. Ранкет се надява, че тези предварителни открития могат да привлекат повече любопитство към тази слабо проучена тема.

Мария Перла Коломбини, професор по аналитична химия в университета в Пиза в Италия, която не е участвала в проучването, се съгласи.

„Този вълнуващ документ предоставя нов сценарий за разбирането на старите техники за рисуване“, на мнение е тя

„Изследователската група, отчитайки резултати от молекулярно ниво до макроскопичен мащаб, допринася за ново познание в използването на яйчен жълтък и свързващи вещества в маслото. Те не гледат повече на просто идентифициране на материалите, използвани от старите майстори, но обясняват как биха могли произвеждат прекрасни и блестящи ефекти, като използват и смесват малкото налични естествени материали. Те се опитват да открият тайните на стари рецепти, за които се пише малко или нищо“, добави тя. „Това ново познание допринася не само за по-добро опазване и запазване на произведения на изкуството, но и за по-добро разбиране на историята на изкуството.“