SafeNews коментира поста без редакторска намеса:
След скандала с корицата на „Аз съм българче“, художникът отговаря: Синът ми имаше анцуг в синьо и жълто. Той обясни, че сборникът е издаден така още през 2006 г. и няма връзка с Украйна.
„Първата корица на книгата е от 2002 година, втората от 2006 година. На първата момчето е в бяло и синьо, на тази от 2006 е от жълто и синьо. Синът ми имаше такъв анцуг. Никакви политически намеци не е имало в онези години. Ако сега излезе в бяло и червено, вероятно ще ме обвините в прополски симпатии. Не мога да предвидя какво ще стане утре и кой цвят ще е грешният. Нека не превръщаме всичко в политика“, написа във Фейсбук художникът на корицата Борис Стоилов.
Стара обява на стихосбирката, издание 2006 г., потвърждава думите му. Рисунката на корицата е същата и момчето е облечено в синьо и жълто. Корицата предизвика вълна от гневни коментари във Фейсбук, тъй като това са цветовете на украинското знаме.
Украинче вее българско знаме върху книга на Иван Вазов. Това възмути Недялко Недялков, който в пост във Facebook отсече, че нотова е „пълна перверзия“.
SafeNews публикува текста без редакторска намеса.
И понеже сегрегацията на „Аз съм българче!“ било фалшива новина, нямало такова нещо…
Вижте новото издание на Вазов, включващо стихотворението. НА САЙТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „ХЕРМЕС“ ПИШЕ: Издание 2023 г…
Туй българче що е облечено в цветовете на украинското знаме, бре, мискини продажни?
Случайно?
Щото е много фешън?
Свършиха се другите цветове?
Стилистично решение на дизайнера?
Това е пълна перверзия, мен ако питате.
Българоукраинче.
„Аз съм българче!“ като рекламен бранд на Зеленски.
Другия път ще обърнат сюжета – детето от корицата ще е облечено в българска носия и ще срича „Аз съм украинче“.
Най-безсрамно вклиняват геополитика в изконната българска класика, и то на визуално ниво. Прави го изкупената, грантова интелигенция, за да си заслужи кинтите отвън, да зададе тренд и да се подмаже на правителството.
„Аз съм българче!“, Вазов, учебниците ни по история, паметта, образованието, културата, всичко българско и родно са в опасност, приятели, и това не е дезинформация. Киряк-Стефчовците са сред нас и даже не чакат заповед – безчинстват, отродяват за собствен кеф и от комплекси. Защото слугата винаги е много по-кръвожаден от господаря си.
„Аз съм българче!“ е архетип, структуроопределящ самосъзнанието ни и родовите чувства. То не е просто поетичен текст. Очевадно е, че стихотворението е подложено на асимилаторска диверсия. Като си затваряме очите, това няма да се поправи. Обидно е да припомняме – децата си ги родихме българчета, не украинчета…Комуто не харесва, да ходи в Украйна.